Гурме индустрията проправи път на всякакви небивалици
Жабите ги папкаме отдавна и не ревем
Да си уважаваме хлебарките, хора, да си ги отглеждаме дори, че каквито времена настанаха, не може и да се мисли. Хранително вкусовата промишленост, досега химическа, от тези дни става хвърковата.
Без да иронизирам ползите от нашествието на скакалците, щурците и други, нека кажа, че предпочитам тях в сравнение с онези отровителни Е-та, ситно упоменати в етикетите. Не е по етикет и да се бунтуваме срещу всякакви нововъведения, след като аз лично неведнъж съм чувал, че стрити хлебарки се използват в оцветяване и овкусяване на уискито. Добре е в крайна сметка, че природният кръговрат доби своя баланс - ние ги ядем, преди те да ни ядат. На касата в бакалията вече ще питаме - коя луканка е с повече бръмбари, а бакалинът /не бай Аврам/ ще отговори минорно - “Какви бръмбари са ти в главата бе, момче” и мята на тезгяха половиницата луканка, с половин бръмбари вътре.
В религиозен план всичко това може да изглежда дословно като “прах при прахта”, така де, създадени сме да се изяждаме взаимно. В кулинарен такъв, може да се приеме, че доживотно сме се хранили с насекоми и друга твар, според морала на производителя, че и според случайността.
Мислите ли вие, че някоя заблудена хлебарка не е била смляна в лютеницата ви, че някое свири, свири щурче не е консервирано с имам баялдъто ви, хайде холан, дето се тюхкаше Данчето Христова, да не сме толкоз придирчиви. Търпяхме телевизионните слюнки на проф. Вучков, пък никой не си забърса екрана.
В лицето на цивилизацията кой знае какво още ще трябва да понесем. Я, една съботна кавърмичка с бамя и крилца от... каквото вече е модерно, залята със сосче от каквото е кацнало в хладилника, шарена сол от каквото е прехвръкнало под лампата.
Вечният и несломим български ген не пропусна да се надсмее онлайн на новото гастро-дередже и отиде твърде далеч в шеги и закачки. Тази, която най-много ми хареса е, че навремето ХЕИ затваряха обект, ако намерят хлебарка, сега ни препоръчват да се храним с тях. Животът е прекрасен, менюто разбира се, винаги ще бъде онова, което човек си избира, жалко за онези, които все още предпочитат колбаси и то от най-ниското качество.
Ако питате мен киноата ми звучи далеч по-противно, наместена във всякакви гозби, отколкото някакво скакалче, например. Но гурме индустрията проправи път на всякакви небивалици, с които бързо се съгласихме във времето. И още - дълго ли се противихме, преди да приемем напълнените с какъвто е там разтвор пилета, съдържащи още хормони на растежа и други. Казват, че свинското е оцветено, за да има този кървав цвят, безалкохолните напитки съдържат толкова Е-та, колкото ЕгЕйско морЕ. Били сме прецакани и досега, мили братя и сестри, потребители.
Музикално отличие
Петя Буюклиева с „Певец на годината“
Легендарната звезда Петя Буюклиева получи своята номинация за гала- церемонията “на годината”. На 16 февруари, под мотото “Любовта, без която не можем”, поредното издание на престижния приз, ще награди Петя за цялостно творчество и най-гледан концерт за 2022 година. Буюклиева направи поредица от успешни изяви по повод своята 40-годишнина на сцената и това не остана незабелязано от критиците. В рамките на “Певец на годината” награди за своя принос ще получат още Хайгашод Агасян и братя Аргирови.
Fashion idol
Джейми Лий Къртис
Обаятелна красавица без да бъде непременно красива, актрисата представлява днес едно адажио в черно. Плъзналата се по нея дантелена мантия е като Пето авеню нощем, през погледа на романтик.
Ръцете са изразени, прическата... кърти... С. Кройката е богослужение между гащеризон, блуза и рокля, справяща се чудесно със съвремието си. Двете гривни послушно стоят на вахта пред модните тенденции и личния вкус на актрисата. Повече от доволен съм!
Нова изложба
Бербатов разгледа Мадолев и Ставри
Емблематичният български художник и скулптор Ставри Калинов и неговият колега - талантливият график Венко Мадолев откриха съвместна изложба в галерия “Милениум” в София.
Експозицията е озаглавена “Хомо луденс” или “Играещият човек”- препратка към едноименния философски труд на Йохан Хьойзинха. Тя включва 15 скулптури и 54 картини на Калинов, сред които акварел, студена керамика с маслени бои, живописни платна и други, както и 10 графики на Мадолев. Сред гостите бе забелязан и Димитър Бербатов, чиито поглед допускаше, че може би е привлечен от това изкуство.
