Търтеят е на около 35-45 години, от 20 годишен е назначен без конкурс на службица в държавно предприятие. Търтеят е горд, защото е цъфнал на щатна позиция не заради устрем да работи, знания и умения, а защото е взел една бърза диплома срещу солиден подкуп и е позициониран на това място, за да пази топлото на самото място.
Търтеят отива на работа в 8.00. Започва с кафе и цигари около 30 минути, след което се захваща по същество с работата. Търтеят става и сяда от стола, защото реално няма какво да прави, но и въртенето на стола е правене на нещо. Търтеят влиза в социалните мрежи, обхожда новините и политическите изяви. Заработва като трол още някой лев като денем е от червените, следобед е от сините и вечер като се прибере вкъщи шизофренията е пълна.
Търтеят обича обедните почивки по 90 минути. Да си хапнем хубаво, защото социалистическата култура и инвестицията в шкембето се предава по наследство. Номенклатурата обича да е добре- наядена, нахрантутена и добре напита. Преди обед, ако някой случайно объркал се гражданин посети търтея, за да подаде или получи някое нещастно документче, търтеят веднага имитативно ще се разработи. Ще поиска още кръвна група, акт за раждане, удостоверение, декларации, служебни бележки, доказателствен материал и всичко това търтеят го прави толкова изкусно само и само да се отърве от неблагоразположението да свърши нещо.
Търтеят пак ще пуши цигари и кафета и ще обсъди клюките по дирекции и кабинетчета. Ще пита за Стрина, Мина, Кумчо, Вълчо и като си доизясни картината с манджите, родата, любовниците и парата, ще отвори служебните си задължения. Ще погледа, ще помига и ще му доскучае. Пак ще се цопне в нета и ще сърфира. През това време друг отчаян гражданин ще чака търтеят да му обърне внимание.
Отвращението от лицето на стъклото предизвиква такова вътрешно буреносно настроение в търтея, че просто не издържа и казва: Кажете? Какво да Ви кажа г-не, да ме обслужите, ако може! -Тук не е информация. - Не съм за информация. - Кажете тогава. Бихте ли... - Да, но излизам в обедна почивка, върнете се след 30 минути.
Търтеят вече блажено примлясква. Обед е и е петък. Значи още 2 часа и работният ден свършва. Време не минава. Търтеят се връща и пред вратата се ниже цяла върволица народ. - Ей, тези не работят ли бе, братче?! Откоде това свободно време през седмицата и тук са ми се наредили на гишето. Чакай да звънна едно телефонче. - Станке, ама ще излизм отпуск, да отбележа че ще ме заместиш. Да, да пари за дрехи ще дават. Имам да взимам 120 дни и мисля да ги отметна. Да, бре, и 13-та ще вземем пак, излишъци също има. Тези горе си знаят работата. А, благодаря! Хайде, че има народ при мен, ама ще има да ме чака. Слушай, Станке! И все бизнесмени го раздават. Такива кънки ще им вържа.
На ден търтеят излиза за 10 цигари по 10 минути в почивка. 100 минути. Повече от час и половина търтеят не е на работа. Тюхка, вара-кара, обсужи с презрение двама трима досадника и стане 15.30. Днес обаче е ден за заплата и леко се ослушва. Изчака да дойде последната четвъртина преди 16.00 и търтеят намигне на охрана и напусне. Ден на майстора е.
Търтеят в понеделник е на работа, планира почивка. Наближават държавни празници и понеже сряда иде да е почивен, ще си вземе бърз болничен за четвъртък и петък с бонуса и уикенда. Или ще пусне отпуск за понеделник и вторник, сряда е почивен, четвъртък и петък ще е в болнични и Ганчо ще го замества. Търтеят е уморен. Капнал. Пот тече от челото. Тича към банкомана със сетни сили да вземе аванса и заплатата, че и Коледен бонус, че е бил винаги насреща.
Търтеят не добавя към БВП нищо. Той дръпка от картата и си живее. А, че порочният му модел на работа убива бизнеса, създава смущения в икономиката, блокира средства на фирми и физически лица с бездействие, нужни да се въртят бързо в средата и да има ефективно и навременно обслужване, търтеят не се вълнува. Търтеят не знае, че някой е взел заем, за който текат огромни лихви, за да опита да подобри икономиката на собствената си държава. Търтеят не знае или не се вълнува, че създаването на бизнес означава дългове и загуби. Търтеят просто вилнее.
Търтеят си следи работното време. Той в извън работно време не мисли, а в работно съвсем. Той се оплаква, мрънка, клюкарства, лентяйства, допуска груби административни грешки, замита, фалшифицира, ругае, недоволства, злобее и тъпее. Търтеят убива. Той не схваща, че парите на банкоматната му карта идват именно точно от този, когото преди малко възпрепятства. Търтеят е зверски неблагодарен. Той няма отговорност за съдбите на никого в извън работно време. Щетите, които нанася чрез неадекватно професионално отношение и некомпетентност са в стотици хиляди и милиони на държавата. Търтеят иска още и още. Най-вече иска да си почива и да си дръпка парички от таз държавна сметка.
Търтеят не разбра, че именно тези клети души, които правят постъпки да развиват бизнес са тези, които осигуряват работа и хляб на други хора. На търтеите същите плащат пенсионни и здравни осигуровки, но те не намират за необходимо да чувстват удовлетворение. Търтеят ще накара нези клетки души да минат през деветте кръга на бюрократичния ад, за да стартират едно начинание. Именно тези клети души правят всичко по силите си за създадат печалба, за да платят и данъците си върху нея. Именно те са тези, които ще са взели не само кредити, а може и да са заложили домове и бъдещето си на карта. И именно търтеят е роялизиран да решава съдбите и да реже главите.
Търтеят този апологет на безделието и ирационализма. Този бегло модернизиран, милитаризиран и словесно деформиран Бай Ганьо на днешното време. Търтеят убива България! Унищожете търтея!
Цвета Кирилова
