Името на феномена Слава Севрюкова е не така известно, както на феномена Ванга, но Севрюкова се счита за човек с екстрасензорни възможности, които са толкова значителни, че обзема цялата Вселена, прониквайки до най-големите нейни тайни. Нейното психотронно зрение дава отговор на изключителни въпроси като този за възникване на Вселената и живота, за законите, по които се движи Всемирът.
Един от въпросите, които силно вълнуват хората, е има ли нещо след смъртта или какво ни чака в отвъдното? Този въпрос е пряко свързан с вярата във вечното съществуване на душата и реинкарнацията. Според Слава Севрюкова прераждането, за което се говори в източните религиозни вярвания, е безспорен факт. Смъртта слага само физически край на живота. Душата просто съблича физическото тяло и продължава своя живот в отвъдния свят, защото същността на живота е движение, независимо в каква плоскост се извършва то.
Смисълът на прераждането е всички нерешени житейски казуси да се повторят, получавайки шанс за реабилитация. Този процес на постоянно връщане в тяло ще продължи, докато духът достигне своята съвършенност и вече не е привлечен от земния живот.
В промеждутъците между отделните животи според ясновидката Слава Севрюкова душата се завръща в старите си обитания в отвъдното, за да синтезира опита от приключилия живот. Там отдъхва и получава програмата за следващото съществуване. Тук и отвъд тя разглежда като взаимно свързани понятия, скачени съдове, които не могат един без друг. Това са съседни територии, връзката между които не се прекъсва, а служи за усъвършенстване на духа като проявление в душа и плът, една космическа двойка.
Отпътуването към отвъдното с настъпването на физическата смърт според ясновидката е завръщане в собствената същност, в сърцевината на божествената светлина. В тази безплътна територия се подготвя следващата стъпка към личното усъвършенстване на душата чрез живот в тяло.
При пристигането си в отвъдното си душата бива приета в лоното на останалите души, тя се пречиства и подготвя за нова изява. След това следва раждането на нов индивид, което за душата е смърт на престоя в отвъдното. В тези селения не се придобива карма. Там душата се чисти от кармата, придобита от живота в тяло.
Смисълът на кръговрата на реинкарнацията е духовно израстване до достигане на божествената чистота. Това е моментът на единението на душата с нейния първоизточник – създател.
източник:
sanovnik.bg
