КАТО КАРТИНА НА МАЙСТОРА

Днес писателят Александър Гочев, който от почти четиридесет години живее в Охайо, САЩ, ми направи удивителен подарък. Изпрати ми откъси от книгата на Рубен Маркъм "Meet Bulgaria", издадена през 1931 г. Годината, в която се е родил баща ми. И в която дядо ми, земеделец от село Камено поле, Белослатинска околия, е влязъл в 25-та си година - в разцвета на младостта. Сякаш го видях да пори земята с ралото, як и потен, в деня на рождението на първородния си син. Видях всички българи, заети с честния си труд, всеки на своето точно място, всеки със скромния си принос за Отечеството. Маркъм рисува България и българите с топли, чисти, наситени цветове. Ясно слънце грее в тия прости думи на американския журналист, живял в страната ни от 1912 до 1933 г. и обикнал я завинаги. Сякаш мъдро дете е насочило слънчев лъч през мрака на времето към картина на Майстора и героите й оживяват. Герои, които нямат нищо общо с нас, освен горчивата истина, че ние сме техни потомци.

Кой е народът, описан в тия редове? Къде изчезна тая благодатна земя? Какво стана с тоя рай, с тая родна люлка? Изгубихме ли ги навеки?

Благодаря, Сашо! Ти ми върна чистите сълзи. Не спирам да чета и те не спират да се леят.

Позволи ми на свой ред да подаря на други хора горещите въглени, които ми изпрати през океана тази вечер.

Откъси от книгата:

"България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море.

България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя.

Българите са икономични.

Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал.

В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да показваш високомерие.

Тук има по-малко лукс. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си.

Държат да поделят ползите. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички.

България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.

Българите са страстно привързани към земята си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре.

Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища.

Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение.

Българите ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите.

Изпращат децата си на училище задължително.

Въпреки че българинът не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това.

Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.

Има хиляди и хиляди малки магазини; има майстори на труда, чираци и гилдии.

През 1894 г. има 72 промишлени предприятия; през 1911 г. -345 и през 1930 г. – 2 640 от които малко по-малко от половината са “окуражавани от държавата”. През периода 1921 г. до 1927 г. производството на памучни изделия се увеличава осемкратно; на изделия от лен – с 50 %, а на мед 300 %. През последните 20 години производството на захар и растителни масла се е увеличило с 1 000 %.

Какви солидни, масивни характери!

Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност и справедливост и упоритост. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си.

Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.

Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух.

Това, което ще откриете, не е мелодичността на Италия, красноречието на Франция. България е градини с рози, доматени лехи, млади жътварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха."

Рубен Хенри Маркъм, "Meet Bulgaria"

( Сашо Гочев ми съобщи, че откъсите от книгата, които са преведени в България, са му били изпратени от проф. Златарски, страстен читател на "Свободно слово", живеещ в Ню Йорк - и той на свой ред ги е препратил към мен ).

Милена Върбанова