Любовта след предателството

Има болки, които остават такива следи в човек, че го бележат завинаги. Казват, че няма биле, което да заличи белега от предателството извършено от любим човек. След него сякаш губим доверието си в хората завинаги и се превръщаме в едни получовеци, способни да обичат наполовина-толкова, колкото ако ги наранят отново да останат цели. Или поне да съхранят остатъците от себе си.

Веднъж човек отдал сърцето си напълно и безрезервно на друго човешко същество, поставил в сърцето му най-крехката и ранима част от себе си, като мида, която отваря черупката си, за да дари съкровището в себе си и става напълно уязвима от околния свят, така става и човек.

Вярата в отсрещния, че няма да ни нарани, няма да ни предаде, ще ни приеме такива каквито сме с нашите хубави и лоши черти и най-вече ще ни обича такива каквито сме е най-големия дар, който може да направим на друг човек.

Да дарим себе си – голи в своите емоции и чувства, страхове и заблуди. Тогава, изпълзели от черупката си, сме изложени на най-голяма опасност да бъдем смазани. И понякога ни смазват. Как човек се съвзема от подобна болка. Как събира парчетата от себе си, когато ръката, на която довчера се е облягал е забила ножа в гърба му? Само и единствено чрез любовта. Само когато един хубав ден срещнеш някого, който е готов да те обича такъв какъвто си и такъв с раните от минали любови. Само тогава под ласката на любовта ти започваш да се разкриваш отново и да вярваш. Да вярваш, че можеш да бъдеш обичан такъв какъвто си. Само когато вярваме в любовта, тя ни се случва.

Косара Аника

https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-110187327776199