Мария I Тюдор - „Кървавата Мери“, кралица и на Англия, и на Испания

Цял живот се опитва да забременее, но когато коремът ѝ набъбва, се оказва, че е от тумор

Кралицата се прочува с кланетата на протестанти, но не връща католицизма на Острова

За нула време падат главите на стотици сменили вярата си англичани

Едуард VI наследява баща си Хенри VIII едва деветгодишен, но не за дълго - въпреки, че е пазен от болести като крехко цвете, шест години по-късно царстващият юноша се разболява от туберкулоза и умира. Благодарение на неговата последна мащеха Катрин Пар, която включва отново в класацията на наследниците на английската корона полусестрите му Мария Тюдор и Елизабет Тюдор, на трона на напусналия този свят още тийнейджър владетел се възкачва първата от двете.

Тя е дъщеря на испанката и върла католичка Катерина Арагонска и никак не ѝ харесва заформената от таткото Англиканска църква, още повече, че институцията е създадена с единствената цел да отнеме духовната власт на острова от Ватикана, отказал развод на краля със съпругата му. И още нестъпила на престола с името Мария I Тюдор, тя погва като начало протестантите на Мартин Лутер, които на практика са инспирирали Хенри VIII да си направи църква и да я оглави лично. За нула време падат главите на стотици сменили вярата си англичани, а заради нечовешката ѝ жестокост кралицата е наречена от народа “Кървавата Мери”.

Мария I Тюдор

За тези ужасяващи управленчески похвати на първата английска кралица са изписани хиляди страници и са заснети километри ленти с екранни възстановки на бруталните години на нейното иначе не много дълго властване. А да се открият някакви следи от креватни авантюри на Мария I-ва, каквато е темата на тези две съботни страници, никак не е лесно. И като нищо може да се стигне до извода, че кралицата е предпочитала кръвопролитията пред мимолетното бягство в здрав секс на тираните, без значение в панталон или в пола, от проблемите на този свят.

Но тъй като точно този здрав секс в дворцови зали и покои е обект на нашата поредица, независимо от това дали е практикуван от коронованите глави със законна половинка, с ощастливени като специални избраници фаворити/фаворитки или със случайни полови атлети/атлетки, си заслужаваше ровичкането из интернет и всевъзможни енциклопедии. Защото след това ровичкане се стигна до онова за съжаление доста неприятно заключение, правено през вековете и от плеяда историци, философи и психолози, но сякаш забравено. Ами липсата точно на яко чаршафно съприкосновение с харесван партньор води не само у мъжете на власт, но се указва и у жените на престол, до нечовешка жестокост, свирепост, зверства и още поне десетина синонима, подсказвани усърдно от изкуствения интелект. И демонстрирани на поразия преди пет века от “Кървавата Мери”.

Всъщност Мария I-ва Тюдор започва да се сблъсква безрезултатно с мъже едва ли не в люлката, разбира се не по нейна воля. Значи баща ѝ Хенри VIII уговаря първия брак на дъщеря си, когато тя е само на две години - през 1518 г. той я обещава за съпруга на сина на френския крал Франсоа I - престолонаследника Франсоа. Договорът обаче е анулиран след три години и през 1522 г. Кралският съвет на Англия решава по настояване на монарха шестгодишната му вече дъщеря да се омъжи за 22-годишния владетел на Свещената римска империя - Карл V.

Не след дълго обаче брачното “проекто-споразумение” е отсвирено от най-силния през първата половина на XVI-ти век монарх, владеещ половин Европа и Хенри VIII започва отново преговори с французите. Като този път им предлага Мария да се омъжи за междувременно овдовялия Франсоа I, който се опитва да сключи военен съюз с Англия срещу агресивния Карл V. Според новото споразумение, Мария трябвало да се омъжи ако не за Франсоа I, то за неговия втори син Анри, станал престолонаследник след смъртта на първия “годеник” на момата-англичанка с име като на баща си - Франсоа.

Но първият съветник на Хенри VIII - Томас Уолси успял да уговори съюз с Франция без да било необходимо да се урежда брак. Както свидетелстват дипломати на френския кралски двор, пратени в Лондон на оглед, междувременно Мария се била превърнала в красива, елегантна и желана млада жена, макар и да била само на 15 години.

Но точно в този момент на прелестно разпъпване изведнъж принцесата започнала да боледува често, женският ѝ цикъл станал много нередовен и понякога даже изпадала в зловеща депресия. Според определени доктори това се случвало заради отшумяващия пубертет, за други поради някаква тайна хронична болест, а за трети - от стрес покрай разлъката в ход на баща ѝ с нейната майка Катерина Арагонска и отпрпищилата се война на краля с Ватикана.

А когато Хенри VIII минал под второ венчило с любовницата си Ана Болейн и заточил вече екс-кралицата Катерина в далечен замък, Мария реагирала остро и таткото прокудил и нея на два-три дена път от Лондон. Изпратил ѝ обаче да я обгрижва с внимание и с уроци по латински и дворцови обноски доста по-възрастния от нея, но шармантен посланик в Англия на Свещената римска империя - Осташ Шапюи, който според клюката става нейния първи любовник-фаворит и то почти за година l,eoe. През 1536 г. обаче Ан Болейн губи благоволението на краля и е обезглавена, а той пък настоява Мария да признае статута му на върховен глава на Англиканската църква, известно време тя се назландисва, но в края на краищата подписва документ, с който приема всички искания на баща си.

Испанският посланик Йосташ Шапюи.

Така принцесата се връща в кралския двора, получава разкошни апартаменти в четири престижни замъка в Лондон и край него, плюс неограничени средства за покупка на тоалети и за... хазарт с карти, тъй като това занимание ѝ било станало любимо. Някъде по онова време в Северна Англия избухва бунт срещу религиозните реформи на Хенри VIII, предвождан от бившия шамбелан на Мария - лорд Хъси. Въстанието, наречено “Поклонение на благодатта”, е смазано, но едно от исканията на участниците в него било повторното легитимиране на Мария като престолонаследник.

Кралят се ядосал, но след като неговите шпиони не открили нито едно доказателство за замесването на дъщеря му в бунта, той я избрал за кръстница на току що родения от третата му съпруга Джейн Сиймор син - бъдещия “мимолетен” монарх Едуард VI. А въпреки че била набожна почти като майка си, хубавата Мария не заглушавала сърдечните си тръпки с молитви и в очакване на венчилото, като въобще не се отказвала от ласките на красавците от кралския двор. Но мълвата от ония години ѝ приписва преди всичко флиртове с две млади жени - това били нейните лични шутове в рокля - Джейн Фул и Лукреша Тръмблър. Като според злите езици кралската дъщеря не само участвала в техните лудори и им подарявала своите поостарели дрехи и обувки, но понякога даже ги приютявала в покоите си за цяла нощ.

Джейн Фул

През 1539 г. Мария вече била на 23 години и тогава се появил нейният първи класен, и така да се каже, директен ухажор - роденият в прекрасното германско университетско градче Хайделберг принц Филип Пфалц-Нойбург. Той дори направил официално предложение за брак, по принцип то било прието от краля, но след това отхвърлено от дъщерята, тъй като момъкът бил последовател на протестанта Мартин Лутер. Тогава главният съветник на краля Томас Кромуел започнал да преговаря за съюз на Англия с мощното херцогство Клевс, скрепен чрез брак на неговия владетел с Мария.

Принц Филип Пфалц-Нойбург

Ама инициативата и тук ударила на камък, тъй като Хенри VIII се оженил “по снимка”... за сестрата на кандидат-жениха - Ан Клевс. После Мария пък се влюбила в благородния младеж Реджинад Поул - син на нейната кръстница и бивша гувернантка - графиня Солсбъри, заговорило се дори за сватба. Да, но през 1541 г. Хенри VIII наредил графиня Солсбъри да бъде обезглавена, тъй като била участвала в католически заговор, в който обаче бил замесен и междувременно избягалият от Англия Реджинад.

Изреждат се още няколко кандидати, от знатни по-знатни, особено след като Мария и полусестра ѝ от Ан Болейн - Елизабет, са включени в списъка на наследниците на короната след Едуард под номера 2 и 3. Но до венчавка не се стига дори и през петте години царуване на братчето, а след като го наследява на престола през 1553 г., вече 37-годишната Мария I започва целеустремено да работи по въпроса за намиране на партньор. Който да стане баща на наследник на короната и по този начин да попречи на протестантката Елизабет да я наследи на трона и да погне милите ѝ католици.

И тогава нейният братовчед и някогашен кандидат-съпруг - владетелят на Свещената римска империя Карл V, предложил на Мария да се омъжи за единствения му син - принц Филип Испански. Той бил с 11 години по-млад от вече властващата английска кралица, но имал син от брака си с португалската принцеса Мария-Мануела, която обаче била починала малко след раждането на момченцето. В хода на преговорите в Англия бил изпратен портрет на Филип Испански, рисуван от Тициан, Мария I Тюдор харесала мъжа на него и сватбата била вдигната, въпреки съпротивата на част от Парламента.

Според брачния договор Филип трябвало да получи титлата “крал на Англия”, нужно било всички официални документи да бъдат подписвани с имената на двамата съпрузи и парламентът да бъде свикван пак от тях чак до евентуалната смърт на Мария I. Ама споразумението изключвало Англия да подкрепя войните на бащата на Филип - Карл V, съпругът пък нямало да може да прави нищо на Острова без съгласието на жена си или да назначава чужденци в английската администрация, не можел също така да претендира за трона, ако Мария I напуснела този свят преди него.

Според летописците Филип никак не бил доволен от тези условия, но ги приел, за да се осъществи бракът - той нямал никакви чувства към Мария I и искал да се ожени само по политически и стратегически причини. А за да издигне сина си до ранга на бъдещата си съпруга, Карл V отстъпил короната на Неапол на нея, както и властовите си домогвания над кралството Йерусалим. Така след брака Мария I станала кралица на Неапол и титулярна кралица на Йерусалим, а сватбената церемония се състояла в катедралата “Уинчестър” на 25 юли 1554 г. - само два дни след първата среща на младоженците. Интересното е, че тогава Филип изобщо не говорел английски и общувал с коронованата булка на испански, френски и латински.

Наред с кървавите гонки срещу протестантите и последователите на англиканската църква, Мария I била много усърдна и в опитите да се сдобие с наследник, като през 1554 г. се израдвала нечовешки, тъй като втори месец менструацията ѝ не идвала. Напълняла била тя, когато се събудела сутрин страдала от гадене и почти целият кралски двор, включително нейните лекари, повярвали, че кралицата е бременна. Даже Парламентът приел текст, предвиждащ Филип Испански да стане регент в случай, че Мария I умре по време на раждане, а през последната седмица на април 1555 г. на заточената полусестра Елизабет било позволено да напусне резиденцията си.

Владетелката настоявала тя задължително да присъства на раждането на наследника, което се смятало за предстоящо, из Европа се разнесла вестта, че в края на април или началото на май Англия щяла да си има престолонаследник. Но минали и май, и юни, и юли, нищо не се случвало и изведнъж надутият корем на владетелката започнал да намалява обем, като на докторите не им останало нищо друга, освен да констатират “фалшива бременност”.

Някои учени глави нарекли случая “Нервна бременност”, предизвикана вероятно от голямото желание на кралицата да има дете, а през август, малко след позора покрай тази фалшива бременност, която Мария I смятала за “наказание на Бога” заради нейната “толерантност към еретиците в нейното кралство”, Филип напуснал Англия, за да се бие с французите във Фландрия. Мария била с разбито сърце, изпаднала в дълбока депресия, като от нея не успяла да я извади през януари 1556 г. дори новината, че тъстът ѝ абдикирал от трона в Мадрид и съответно Филип станал крал на Испания, а Мария I - кралица.

След завръщането на благоверния в Лондон в началото на 1557 г. Мария I обаче живнала и скоро си помислила, че е бременна отново и че ще роди през март 1558 г. Бременността обаче отново се оказала фалшива и кралицата на Англия и Испания била принудена да приеме, че полусестрата Елизабет ще бъде неин наследник.

Съсипана от незавидната ѝ орис да не може да стане майка, през май 1558 г. Мария I се разболяла тежко от кисти на яйчниците или от рак на матката, отслабнала много и умряла на 17 ноември на 42-годишна възраст в двореца Сейнт Джеймс. Нейната полусестра Елизабет я наследила, а съпругът ѝ Филип Испански, който по онова време бил в Брюксел, написал на сестра си Йоанна Австрийска: “Чувствам разумно съжаление за смъртта ѝ... “.

Автор: Румен Михайлов

trud.bg