Стръвниците са ловени с капани на Витоша
Уникален “каменен афиш” документира жестоките схватки
В езика на нашите деди имало думи табу. Забранени да се произнасят, защото носят нещастие. Такава била страховитата “медвед” - днешната “мечка”. Ако нарушиш сакралното правило, може да платиш с живота си. Както се случи с жертвата на Витоша.
От дълбока древност мечките са господари на планината. Траките ловели стръвниците с капани за гладиаторски битки. Уникален “каменен афиш” документира жестоките схватки. Това е единственият в света подобен релеф, изровен през май 1920 г. на улица “Св. София”. Мраморната пластика с размери 70 на 60 сантиметра рекламира спектакъл на арената.
В центъра е изсечен гладиатор, върху който се хвърля бик. Зад въоръжения мъж се бият мечка и крокодил. Мечката е хваната на Витоша, а влечугото е гост от Нил. Предполага се, че патриотичната публика е залагала за нашенския звяр.
На същия релеф храбрец се е изправил с голи ръце пак срещу мечка. Друга стръвница е повалила човек и ръфа месата му. Двама гладиатори са настръхнали един срещу друг в основата на афиша. Единият стиска тризъбец, другият държи меч.
Това се случва в амфитеатъра на антична Сердика. Правилото “Хляб и зрелища” стриктно е спазвано по онова време. Под София лежи един мъртъв град, който пази спомена за сити стомаси и пълни очи на своите обитатели. Хлябът и зрелищата никога не свършвали.
За тях се грижел Президиумът на римската провинция, прадядо на сегашният Парламент. Тогавашните управници били мъдри и знаели, че без самун в торбата у плебея тлее бунт. С обилна храна и напитки народът сядал в амфитеатъра да гледа гладиатори и фокусници, дресура на животни и други чудесии. Така пясъкът на арената попивал социалното напрежение.
През 1933 г. при изкопни работи на сегашния булевард “Стамболийски” са разкрити останките на кръгла постройка. През 1951 г. излиза на светло още една подобна сграда. Тя е затисната в основите на бившия Детмаг. “Твърде вероятно е това да са два еднакво големи цилиндрични хореуми-силози на града, като обикновено те се изграждат за удобство близо до някакъв вход на крепостта, в случая неоткрита досега обикновена порта”, предполага архитект Сава Бобчев.
Познавачът на Сердика сочи и други хамбари в съседство. Показват се през 1965 г., когато се дълбае на улица “Цар Калоян”. Над тях сега стърчи сградата на бившия Кореком. Става дума за система от зърнохранилища покрай източната крепостна стена на града. Всички помещения са с мозаечен под срещу влагата и специални подсушителни канали. Тези мерки свидетелстват, че народът е държал на качеството. Мръщел се на горчив хляб от плесенясало жито.
В амфитеатъра на Сердика гастролирали бойци от всички римски провинции. Снажни гали и тъмнокожи нубийци мерили сили тук. Най-тачени обаче били местните траки. В археологическите пластове на София са открити няколко гладиаторски паметника. Такива има и на други места по нашите земи. Августа Траяна (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), Одесос (Варна) са дали на империята мнозина бойци.
Известни са имената на Виктор Скевас, Ойскос Тлариос и разбира се на легендарния Спартак. Той е от тракийското племе меди, обучава се в школата на Гней Лентул Батиат и вдига най-голямото робско въстание в древността.
Много траки ставали гладиатори, без да са роби. Рискували живота си за пари и слава. Нашите предци се сражавали с шлем, малък правоъгълен щит и къс извит меч, наречен “сика”. Гладиаторският речник ги именувал просто “траки”. Противник можел да им бъде “мирмилонът” с шлем, продълговат щит, меч или копие. С мрежа и тризъбец пък бил въоръжен “ретиарият”. А “самнитите” се криели зад голям щит и размахвали къс прав меч.
Под звуците на рогове мъжете излизали на арената и викали към публиката: “Обречените на смърт ви поздравяват!”
През 50-те години на миналия век започва строежът на големият хотел “Балкан”, сега част от веригата “Шератън”. Тогава от ямата за основите се показва амфитеатрален градеж, който археолозите приемат за арената на кървавите схватки.
Размерите на старината обаче са камерни за масово посещение. “Върху каменните седалища, които са на 10 реда, са могли да заемат места около 120 души, което отговаря на обикновеното число на градските съветници по онова време”, отбелязва архитект Бобчев. Той е убеден, че там е заседавал сердикийският Градски съвет.
Истинският амфитеатър беше открит през 2004 г. Пак при изкоп за хотелски основи на улица “Будапеща” излезе на светло част от грандиозното съоръжение. Построено в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей в Рим.
Старината се показа точно зад Националния институт за паметниците на културата. Вместо да я съхранят, чиновниците я погребаха под хотела. В мазето сега са изложени няколко камъка, около които мирише на кебапчета и бира.
Много е затрито и по време на “голямото копане” след 9 септември 1944 г. В ония години съветски архитекти прекрояват центъра на София. Машините го разорават повече от бомбардировките.
Тогава лъсва ироничният факт, че първите християни са кръщавани под Партийния дом. Багерите захапват култов комплекс за приемане на новата вяра. Езичниците влизали в предверие, откъдето пристъпяли към кръщелната. Басейн, облицован с мрамор и пълен със светена вода.
Комплексът е построен след Миланския едикт от 313 г., който легализира християнството. Историческият документ е благословен от император Константин Велики. “Сердика е моят Рим!”, обичал да повтаря владетелят.
Заради топлите минерални бани императорът мислел да премести столицата си в полите на Витоша. От 317 до 321 г. Сердика е негова резиденция. Дворецът на Константин е под сегашния площад “Св. Неделя”. Руините се показват през 1936 г. при изкоп за основи на трамвайна спирка.
При Константин Велики християните вече не са хвърляни на лъвовете и мечките. Гладиаторските битки също са забранени. Това е краят на епохата “Хляб и зрелища”. Но и краят на Римската империя.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
