Нямам намерение да защитавам злополучния министър Наско, върху чиято клета особа напоследък се упражнява целокупната работническо-селска интелигенция на републиката.
Човекът очевидно е неадекватен и се държи като Хъмпти-Дъмпти от „Алиса в страната на чудесата“.
Още по-нелеп е, когато го карат да говори пред медиите някакви заучени текстчета, написани от изтъкнати министерски чиновници. Тия чиновници са се доказали във времето като всеотдайни слуги на няколко режима.
Но министър Наско не е национален проблем. Наско е проблем най-вече за самия себе си. И евентуално за партията, която го е натресла на тоя пост.
Големият проблем е как в един хор гракнаха всички „творци“, които до вчера с благодарно скимтене оглозгваха огризките, подхвърлени им от предишната власт.
Спомнете си какви атрактивни плонжове правеха пред Фандъкова преди последните кметски избори в София.
Ако сте забравили, може да ги видите в линка отдолу:
https://tribune.bg/bg/politika/tvortsi-podkrepyat-yordanka-fandakova-za-kmet-na-sofiya/
Вижте с какъв патос славословят културната политика на ГЕРБ, как благодарят за подкрепата, „вие сте не просто управленец, но истински меценат“, мила моя майно льо…
Сега същите хора са в авангарда на „протеста срещу министъра на културата“. Човек би могъл да предположи, че мотивите за критиките им към министър Наско съвсем не са от морално естество.
Вероятно има и нещо друго, свързано с вечния български въпрос „Сега кой ще ни даде париииии?“
Даже един от тия юнаци преди няколко дни в прав текст си каза: „дайте пари и ще спра да критикувам“. Демек – въпросът не е морален, а чисто финансов.
Да, обществото е с кратка памет, но следите остават.
Възторжените викове „Благодаря ти, партийо!“ не могат да се изтрият от историята.
Те ще си светят в архивите, за да ни напомнят какво всъщност представлява работническо-селската интелигенция.
Иво Сиромахов
