Днес гледката към Калиакра по-скоро измества древността пред модерните вятърни паркове.
Нос Калиакра на Северното българско Черноморие е място с богата средновековна история и тракийски мистерии. Посетителите се изправят пред руини и зидове, покрити с прокъсан найлон на зазимената в средата на април археология, докато минават покрай мълчаливата, но внушителна скала във формата на божествено лице! Това е Залмоксис, а над него се въртят стотици гигантски перки на вятърните централи.
Сезонът още не е започнал и мястото е пусто - идеална възможност за необезпокоявано проучване, предава репортер на БГНЕС.
От малкото информационни табели при паркинга и преди голямата Порта разбираме, че името на тесния скалист полуостров Калиакра идва от старогръцкото „Акра“ (нос) и „калос“ (красив). Три укрепителни линии — вътрешна цитадела, средна и външна — обособяват площ от около 150 дка, като най-тясната част на провлака е била стратегически укрепена с портална кула и затворен вътрешен двор. Съхранени са мощни стени, изградени от дялани камъни, пълнеж от ломени камъни и бял хоросан. Пред северната страна е оформен дълбок ров, прокопан в скалата, а порталът е бил украсен с релефи.
Южно от западната част на средната стена археолозите са разкрили еднокорабна църква от втората половина на XIV в. с обширен некропол — първоначално куполна и богато украсена, тя е пострадала през началото на XV в., после е възстановена по-скромно и около нея се развива голям късно-средновековен гробищен ансамбъл. Предполага се, че до опожаряването му храмът е бил енорийски.
Най-завладяващата част за мнозина е скалната площадка, смятана от някои изследователи за тракийско светилище, вероятно посветено на Залмоксис — митичен бог и цар на гетите. Според Херодот Залмоксис е бил историческа личност - роб и ученик на Питагор, който след връщането си учи траките в идеята за безсмъртието на душата и блаженството след смъртта — култ, който напомня по някои мотиви възкръсването и надеждата за вечен покой.
Днес гледката към Калиакра по-скоро измества древността пред модерните вятърни паркове. Стотици гигантски перки и тихи турбини са подредени като великани из широките площи на Добруджа.
Крепостта е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение от 1967 година, а нос Калиакра е обявен за природен резерват от 1941 година.
Най-лесният достъп до крепостта е с личен автомобил. През сезона май-октомври има вход, платен паркинг и платени туристически турове. | БГНЕС
