Така се случи, че аз бях журналистът, заснел случката с Вежди Рашидов и бития полицай пред столична община през 2001 година.
Темата, разбираемо набира интерес 21 години по-късно, паралелно с вдигането на политическата цена на тогавашния общински съветник, днес парламентарен председател.
Някъде Рашидов се беше оплакал как бил “набеден” и как бил брал срам за тая случка, сравним само със смяната на имената на българските турци. Набеден, значи. Жертва.
Това ме провокира да припомня събитията от първо лице. Това, което видях е запечатано на репортерската ми камера и се пази в архива на БТВ със сигурност, вероятно и в Евроком, където тогава работех. Ако има интерес, колегите могат да го припомнят.
Това, което аз помня е мъж, с гръб към мен, блъска за ревера полицай, който пък съвсем ясно и видимо си беше вече с разкървавен нос. Приближих. “Какво се случи” питах. Човекът се обърна. Разпознах Рашидов. Помня и обяснението, което даде за постъпката си: "Посяга лИкето". Това каза Вежди Рашидов след като пусна якето на полицая, виждайки камера и микрофон.
Полицаят пък разказа и пред медиите, и пред следователи, че е удрян от Рашидов. Другият участник-общинар само го държал, за да не се съпротивлява (запазена публикация от тогава в коментари).
Аз, като свидетел тогава, бях разпитана веднага след инцидента. Лично главният секретар на МВР, сега партиен шеф на г-н Рашидов- Бойко Борисов, искаше да разбере какво се е случило с тогавашния му подчинен- полицая със счупения нос. Казах му каквото знам и до днес по темата. Чух нещо за майката на този цитирам "мултак" и как по негово време всеки който посяга на полицай щял да си плати. Какво пито, какво платено, не мога да гадая.
Хронологията е ясна- прокуратурата прекрати проверката срещу Вежди Рашидов. Оттогава политическата му кариера потръгна и Бойко Борисов вече го нарича с доста по-нежни имена. Уважението е взамино. Полицаят не знам къде е след тази случка. Подозирам, че избягва да си спомня. Сигурно се сещате защо. Вероятно и той е разбрал, че не е бит. Че е било само “усещане” за счупен нос. Направо си е бил “набеден” за бит.
А версията за набеждаването се появи по страниците на "уважавани" медии още тогава- прилагам снимка, която случайно открих преди две лета в някакви кашони, при поредното местене. Интересно е припомнянето кой още тогава прокарва темата за “инсценировката”. Малко нахално съм отговорила. Била съм на 23, все пак. Сега съм на 44, много неща се случиха междувременно.
Но за набеждаването ми е думата. И да! Човекът, който държеше за ревера полицая с кърававия нос тогава, днес е набеден. Набеден е за пръв сред равни, за символ на това, което имаме като парламентаризъм. Мисля, че има защо. А други, набедени за елит- обществен и журналистически, и тогава, и днес викат дръжте крадеца, докато самите те се хранят от инсценировки и активини мероприятия, изписвайки “вежди” на набедените с власт. Справка- днешната медийна среща на “набедения” председател.
Това е положението! Не е неочаквано, но все пак да си припомняме фактите. Поне докато има живи свидетели. И фейсбук. И тв архив, евентуално?
