От началото на СВО, от медийните трибуни в България се изля толкова мерзост срещу Русия, че започнах да се боя за очите и ушите си - не бива да преНАТОварваме сетивата си със свръхмерно количество скверн. Всяко евроатлантическо хрантутниче се надпреварва да засвидетелства коленопреклонение пред НАТО и Сорос, хвърляйки безобразни клевети срещу Русия, в очакване те да бъдат подходящо осребрени от господарите му. Евроатлантическият клиентелизъм ( така и не разбрах какви са националните интереси на България в района на Атлантика ) се разкри до дъно - дори и дълбоко законспирираният. Не подозирах, че у нас се е нароил такъв огромен брой юди и най-вече, че са толкова комично бездарни. Но, както е известно, натовската пропаганда не разчита нито на талантливи оратори и публицисти, нито на истински факти, а само на клишета, които платените папагали трябва да набиват гръмко и непрестанно, като стари шевни машини - за да си получат сребърниците.
В пасквилите на нашенските русофоби, чиито родители най-често са били чугунени кадри на БКП - "до болка верни на КПСС" - ясно се усеща, че те самите не вярват на лъжите си, а ги изричат "по задължение". Както професионалните говорители безлично четат новини по радиото. Но тези дни в ръцете ми попадна едно съчинение, в което зверската омраза към Русия е автентична, тя клокочи и извира от самото същество на автора, независимо от щедрата натовска плата, благодарение на която си е осигурил охолен живот - дори и днес, като заслужил "натовски пенсионер". Той ненавижда Русия и от три десетилетия предава интересите на България - "по убеждение" - в истинността на което не се съмнявам. Мракобесието, бълвано от всяка дума в този текст, е изгарящо, убийствено. Слова на демон, изпратени от ада.
Автор на това писание, озаглавено " Не говорете за Русия абстрактно ...", е Николай Слатински - "професор по национална сигурност" - ако изобщо такова понятие има право на съществуване.
Кой е Николай Слатински? Мяркала съм го тук и там като име и снимка след преврата на 10 ноември 1989-та. Знам, че е евроатлантик - от "бесните", ако използваме жаргона на Терора във Франция - в случая той е най-подходящ. Връх в неговото "издигане" е назначаването му за "секретар по националната сигурност" при Георги Седефчов Първанов. Какво общо има с националната сигурност мижавият математик от Перник, с трудов стаж от ЗТМ в Радомир - за мен е загадка. Слатински се е сподобил с диплома от Харковския универитет - спомнете си кои ходеха да се образоват в тогавашния Съветски съюз. Отбележете, че и Мони Паси също е математик и също като Слатински е роден през 1956 г. Вероятно това назначение е повлияно и от земляшка радомирска солидарност с Първанов, която после се превръща във вражда - както политическа, така и лична. Слатински остава в "евроатлантическия запас" и бързо залязлата му "кариера" се оттича в каналния натовски ред - професорска титла като евтина дрънкулка, "лекции" и издаване на "трудове". А после пенсия на заможен "европеец" и публикуване на истеричните му "материали" от призрачната камбанария на пенсиониран специалист по "национална сигурност" в либералната преса и натовските сайтове. И естествено - потупване по врата - както се потупват верните слуги и послушните добичета. Истината е, че ако не беше се случила "промяната" на 10 ноември, която преобърна социалните пластове, Слатински щеше да си остане до гроб в Радомир, без никога да чуем името му. С грозоватата си безлична физиономия, с очилцата и щръкналите уши, той е образът на идеалния льохман, на маргинала - също както и Жельо Желев. Глобалистите обаче търсеха и издигаха точно такива маргинали и увредени по рождение аутсайдери. Мозъците на несъстоялите се "наполеоновци" се промиват по-лесно от тия на елементарните търгаши. Големият късмет на Слатински бе "Десетоноемврийската революция", но тя се превърна и в негова гибел, защото той искрено повярва, че е някакъв фактор в обществото - евроатлантически пророк. Взе се прекалено насериозно. И понеже никой вече не се занимава с него, въпреки подрънкването на "професорското" му звание - човечецът се побърка.
Първото, което поразява читателя на въпросния текст на Слатински, е усещането, че той е писано от душевноболен индивид. От клиент на психиатрията. Интересно е как би се произнесъл един лекар-специалист, запознавайки се с него, но на мен, като журналист, ми се е налагало понякога да чета съчинения на шизофреници и те звучат в подобна гама. Натрупване на грозни, зловещи епитети - "нагла, агресивна, цинична и престъпна" и смесване на пропагандни заблуди с неудачни литературни навеи ( "Цар Плъх" ) - доказателство за умствената деградация, стигаща до инфантилност, на психически разстроения пациент. Трудно ми се удаде да прочета този текст - разделих го на части, на хапове - за да го преглътна. Той ме потискаше със задушаващата болезнена атмосфера, с която бе пропит - и с която обикновено ни облъхват специфичните заведения, наречени лудници - на прост български език.
Другата характеристика на текста, която бие през очи, е невероятната неграмотност на автора, срамното за един човек с "висше образование" непознаване на българския правопис и пунктуация - отделно от множеството печатни грешки, говорещи за нехайство към предназначеното за публикуване слово. Да не говорим за стиловите несъотвествия. Как този първично неграмотен персонаж е изпълнявал длъжността си във висшите властови структури?
А също - колосалното историческо и политическо невежество на пишещия, които не са провокирани само от желанието му да разпространява натовските заблуди. Истеричният тон на текста покаказва, че авторът - уви! истински е повярвал в тия безсмислици. И този по детски безкритичен клетник, в чийто душевен мир бродят демонични халюцинации, е бил основният спец по национална сигурност на нашата държава! Звучи абсурдно - но е самата истина.
Ще го опровергая изречение по изречение, макар че "опровержението" на нечии налудничави брътвежи е най-неблагодарната задача на тоя свят.
1. Най-напред заглавието - "Не говорете за Русия абстрактно, от дивана в хола".
Самият Слатински не е нищо друго, освен диванен експерт по чехли, който никога не е държал в ръце оръжие. Не знам бил ли е в казарма, съветските питомци бяха освобождавани от тая тегоба. За Русия и света от години той не знае нищо, освен това, което му казва телевизорът. Емоциите си изповядва главно в семейна обстановка и във фб. Едва ли днешните евроатлантически големци горят от желание да си общуват с него и да му поверяват тайни. Но колкото по-незначителен и невидим става, толкова повече нараства стръвта му да "споделя" обсесиите си.
2. Слатински "разсъждава" върху мобилизацията в Русия и призовава руските мъже да дезертират, вместо да се бият "за идиотията на бункерския Цар Плъх, заради бесовете на този Злодей!" ( има предвид Путин, макар че тъкмо Зеленски стана пословичен с бункера си ).
А също:
"Чух от путинофили абсурдната теза - когато Украйна мобилизирала своите мъже никой не надигал глас, а като направила това Русия - се вдигнал такъв шум! Тезата е абсурдна и направо тъпа. Украйна мобилизира своите мъже, за да брани независимостта си, свободата си, териториалната си цялост и своето съществуване"...
Да сравним мобилизацията в Русия с мобилизацията, която скоро след началото на СВО, бе извършена от укронацисткия режим в Украйна. Тази мобилизация изстиска едномилионна армия от украинския народ като буквално го обезкръви. Часове след обявяването на СВО, укрорежимът предприе акция по "спасяване на жените и децата от Източна Украйна", която явно беше добре подготвена предварително. Милиони украинки наводниха ЕС, а заедно с тях по уговорка с режима, дезертираха стотици хиляди украински мъже, привърженици на нацистката власт. Те ще бъдат използвани като ударни отряди на глобалистите в Европа, включително в България. Но това са "нацики" - и всъщност става дума за разселване на нацизма в европейските държави. Слатински - бивш секретар и настоящ професор "по национална сигурност" не обелва дума за истинския характер на украинската "дезертьорска вълна", нито за пагубната мобилизация в Украйна на истинските малоруси - от която дезертиране е невъзможно.
3. Руснаците просто трябва да бягат от мобилизация, а не да организират протести срещу нея, защото ако протестират, ще бъдат тикнати в руските затвори - "страшни, мизерни, средновековни и пълни с плъхове и друга гризаческа паплач".
Не знам какви са руските затвори, но украинските затвори и военнопленнически центрове едва ли са по-комфортни - там кастрират и секат пръстите и ръцете на пленниците. Впрочем украинският режим се самозаклейми като канибалски в момента, в който обяви, че няма да спазва Женевската конвенция.
Да се запитаме и защо срещу мобилизацията, обявена от Зеленский, нямаше протести? Защо хората панически се боят да говорят истината пред микрофон, освен официалните клишета, изречени от нарочни лица? Какво става с "колаборационистите" в някои от "отвоюваните" при "контранастъплението на украинските сили" селища? Те в затвора ли отидоха или направо в общите ями?
4. Народът на Русия - "промитите мозъци на мужиците, алкохолизираното обществено съзнание, великоруските фантасмагории..."
Перверзните клевети, отправени от Слатински към руския народ и руската култура - с люта, патологична злоба, са най-явният признак, че авторът на "писмото" е неспасяем психопат.
5. Събитията, за които "са виновни руснаците" - "Октомврийският кървав преврат, братоубийствената гражданска война, унищожаването под нож на НЕП-а, зловещата колективизация, чудовищният гладомор"...
Всички събития, цитирани от Слатински, за които той обвинява руската държава и народ, са извършени от болшевиките, чийто произход няма нищо общо с руския и славянския. Това е глобален заговор на същите среди, които и днес воюват с Русия, за унищожението на руската държава и руския ген. Едва ли някой, бил той и Слатински, може да ме убеди, че другарите Парвус, Улянов-Бланк, Троцки, Свердлов, Каменев и Зиновиев са руснаци. Те извършват Октомврийския погром и последвалите злодеяния, за които по-сетне западната преса - пак тяхна маша - обвинява Русия. Това е техният чудовищен фалш - да обвинят жертвата си за собствените си престъпления. Гладоморът е налаган също в Ирландия и Бангладеш - нима от Русия?
Тая пропаганда днес вече е напълно разобличена и само душевно и умствено увредени екземпляри, не се срамуват да я повтарят.
6. Участта на горките германски мъже на Източния фронт - "мъжете, избивани като кучета из руските степи и в Сталинград, умират от глад и безчовечно отношение в руските концлагери"...
Връх на слатинското безочие! Кой покани фрицовете в Русия? На какво отношение могат да разчитат? На червен килим? И какво "човешко" отношение показаха те в окупираните съветски области?
7. "Изнасилване" на горките германски жени от руски войници след капитулацията на хитлериска Германия - "жените биват зверски, садистично, животински и безпощадно изнасилвани и то многократно от части на Червената армия"...
Бих казала, че в насладата, с която Слатински ломоти "за садистично изнасилване", личи собственият му, дълбоко потиснат от фрустрации и семейни ограничения, полов нагон. Но когато ви се случи да прочетете "за изнасилване" на украинки и германки от руснаци, знайте, че глобалните измамници са наблизо. Те обичат клеветите с остър мирис на интимно бельо. Бяха вкарали в обръщение и опашатата лъжа, че руските войници крадяли прашките на украинките и ги тъпчели в джобовете си. Колкото до Слатински, предвид оскъдната му литературна подготовка - не предполагам, че някога е чел романа "Капут" на Курцио Малапарте, в който италианският писател разказва за бардаците с девствени украински и еврейски момичета, устройвани от хитлеристите в Украйна - за германските войници. Минава месец, момичетата вече са дрипи, разстрелват ги и зареждат публичните домове с нова партида непокътната плът.
8. СВО - "Русия води нагла, агресивна, цинична и престъпна война"...
Слатински - тук вече съвсем съзнателно - се стреми да заблуди читателя, че Русия е повела завоевателна война срещу една суверенна държава. И че украинският режим представлява украинския народ. Ето защо намирам за нужно повторя за кой ли път:
Майдановският режим на Зеленски няма нищо общо с волята на украинския народ. Този режим е унищожител на народа, върху който паразитира. От почти девет години този антинароден нацистки режим провежда геноцид над рускоговорящото население на Донецка и Луганска области. Русия започна освободителна акция в името на спасението на това почти 12 - милионно население.
Русия започна СВО на 24 февруари т.г. само дни или седмици преди да се състои подготвяният срещу нея удар от страна на укронацистите, зад които стоят НАТО, САЩ и ЕС. Те се нуждаеха от разпалване на Трета Световна война и може би действията на Русия отложиха или усложниха избухването й. Това обяснява и удивително експедитивната емиграция на "клетите украински бежанци" - богатите слоеве в Украйна, близки до властта на Зеленски. Русия бе заплашена и с биологичното оръжие, подготвяно по границите й от десетките биолаборатории на украинска територия с прякото участие на сина на Байдън. Русия трябваше да вземе инициативата в свои ръце, а не да позволи на враговете си да я атакуват. В Украйна срещу Русия воюва не украинският народ, а глобализмът. Той никога няма да се съгласи на мирни преговори, освен ако не бъде принуден от бъдещ международен блок - съюзник на Русия. Желанието на глобалните злодеи е да се пролива колкото е възможно повече славянска кръв и да гинат славянски животи. Те се гаврят и пращат с присмех на заколение украинските войници и целия народ на Малорусия. Исторически нито Донбас, нито Луганск, нито Крим - принадлежат на Украинската държава.
Всичко това е известно до втръсване, но за нашите евроатлантически лакеи истината е без значение. Повечето от тях са психически здрави търгаши и простаци, които мамят и предателстват срещу финикийски знаци. Но сред тях има и безумци. Фанатици като Слатински. С този контингент е крайно време да заемат специализираните болнични заведения.
Милена Върбанова
