ОСЪЩЕСТВЕНОТО ПРОРОЧЕСТВО?

През 1956 г. философът Гюнтер Андерс написва следното пророческо размишление:

„За да се потисне всеки бунт, не е необходимо да се действа насилствено. Методи като тези на Хитлер са остарели. Достатъчно е да се създаде такава силна колективна обусловеност, че самата идея за бунт вече да не се появява в съзнанието на хората.

Идеалното би било да се оформят хората още от раждането им, ограничавайки техните вродени биологични инстинкти и умения. След това да се продължи с обуславянето на рязкото свеждане на образованието до придобиване само на професионални умения. Необразованият човек има ограничен мироглед и перспектива и колкото повече мисленето му е ограничено до посредствени занимания, толкова по-малко той е способен да се бунтува.

Трябва да се гарантира, че достъпът до науката ще става все по-труден и елитен, че има пропаст между хората и науката и че информацията за широката публика няма подривно съдържание. Основното нещо е липсата на философия.

Тук също трябва да използваме силата на убеждаването, а не директното насилие. Ще се излъчват по телевизията масови развлекателни програми, които апелират само към емоциите и инстинктите. Умовете ще бъдат заети с безполезното и игривото. Можете да предпазите ума от мислене чрез непрекъснато бърборене и музика. Ще поставите сексуалността на върха на списъка с интереси на човека. Няма по-добър социален транквилизатор от секса.

Като цяло ще го направите така, че да се премахне сериозната част от съществуването им, да се осмива всичко ценно, да се поддържа непрекъснато лекомислието, така че еуфорията от публичността да се превърне в еталон на човешкото щастие и модел на свобода.

Обуславено по този начин, това ще доведе до такава интеграция, че единственият страх, който ще трябва да поддържате, ще бъде страхът да не бъдеш изключен от системата и следователно да не можеш да получиш достъп до условията, необходими за щастие.

Така формираният масов човек трябва да бъде третиран като това, което е: Като добитък и трябва да се гледа на него като на стадо. Всичко, което води до апатия на неговото ясно съзнание е обществено благо и всичко, което може да го събуди, трябва да бъде осмивано, потискано и да се бори срещу него. 

Всяка доктрина, която поставя под съмнение системата, трябва да бъде етикетирана като подривна и терористична, а онези, които я подкрепят, ще бъдат третирани като терористи."

Гюнтер Андерс, „Остаряването на човека“ 1956 г.

Оглеждайки се и ослушвайки се около себе си, считам че днес прозрениено на Андерс се е осъществило почни напълно...

Светослав Атаджанов