Рибите фугу превземат Средиземно море, но решението не е в избиването им

Видът съдържа тетродотоксин

Тъй като Гърция стартира финансирана от правителството програма за награди, за да насърчи рибарите да ловят инвазивната риба фугу със сребристи бузи, мярката беше широко приветствана като дългоочаквана подкрепа за изпитващите затруднения крайбрежни риболовни стопанства. Но морските учени предупреждават, че макар избиването на рибата-балон да помогне за намаляване на икономическата тежест върху рибарите, е малко вероятно то да реши екологичния проблем, който води до бързото разпространение на вида, пише гръцкото издание To Vima.

Истинското предизвикателство, твърдят те, не е просто самата риба-балон, а влошаващото се състояние на средиземноморската екосистема.

Сребристобузестата риба-балон (Lagocephalus sceleratus) е един от най-успешните инвазивни видове в Средиземно море.

Родом от Червено море и Индо-Тихоокеанския регион, тя е проникнала в Средиземно море през Суецкия канал – феномен, известен като „лесепсова миграция“ – и се е разпространила бързо през последните две десетилетия с повишаването на температурите на морето.

Видът съдържа тетродотоксин – мощен невротоксин, който може да бъде смъртоносен при консумация, поради което продажбата му за храна в Европейския съюз е незаконна. В по-непосредствен план обаче рибарите твърдят, че той се е превърнал в нарастваща икономическа заплаха, като разгризва скъпи риболовни съоръжения и изяжда улова с търговска стойност, преди рибарите да успеят да изтеглят мрежите си.

В отговор на това гръцкото правителство миналата седмица въведе схема за компенсации, по която на професионалните рибари се изплащат 5,33 евро на килограм извадена от морето риба фугу, следвайки подобна програма в Кипър. Рибата ще бъде замразена и унищожена, вместо да попадне в хранителната верига.

Неотдавнашният бум на вирусни видеоклипове, показващи как рибата прогризва консервни кутии и дърво, подхрани тревогата сред плувците. Въпреки че в Средиземноморието са регистрирани изолирани случаи на ухапвания, експерти по обществено здраве и туристическите власти призовават да не се преувеличава рискът.

Властите на Крит подчертаха тази седмица, че няма непосредствена заплаха за къпещите се,

като отбелязаха, че този вид е предимно хищник в открито море. Основната опасност остава случайно поглъщане, а не случайни срещи в морето.

Защитниците на морската среда казват, че е изкушаващо да се повярва, че простото улавяне на повече риби фугу ще възстанови екологичното равновесие. Историята сочи друго.

Кипър въведе схема за премии през 2024 г. и е извадил повече от 100 тона риба фугу. Макар програмата да е помогнала за компенсиране на рибарите, кипърските власти никога не са я представяли като стратегия, способна да елиминира вида. Вместо това тя е предназначена да смекчи икономическите загуби.

Биологията на рибата обяснява защо.

Женските риби фугу произвеждат огромно количество яйца, а видът съзрява бързо, което позволява на популациите да се възстановят бързо, дори когато натискът от риболова се увеличи. Научните проучвания заключават, че изкореняването им в Средиземно море е нереалистично.

Текущият дебат подтикна гръцката неправителствена организация за опазване на морската среда „Архипелагос“ (Archipelagos Institute of Marine Conservation) да изтъкне, че общественото внимание се фокусира върху симптома, а не върху болестта.

Според института десетилетия на прекомерно риболов (особено по време на размножителните сезони) са отслабили естествената устойчивост на Средиземно море, като са намалили рибните популации и са нарушили екологичното равновесие.

Част от тази устойчивост идва от местните хищници. Проучвания са показали, че младите екземпляри от вида „сребристобузата риба фугу“ са плячка на видове като делфиновата риба (Coryphaena hippurus) и иглата (Belone belone), което помага за поддържане на популациите под контрол по време на най-уязвимия етап от живота на рибата. С намаляването на популациите на местните риби обаче тази естествена форма на биологичен контрол отслабва.

„Архипелагос“ подчертава, че иглата се храни с хайвера на рибата фугу.

Здравите морски екосистеми обикновено са по-устойчиви на биологични инвазии, тъй като поддържат сложни хранителни вериги и екологични взаимодействия, които помагат за естественото регулиране на видовете. Когато биоразнообразието намалява, инвазивните видове често намират възможности да се установят и да се разпространяват по-бързо.

Нищо от това не означава, че прекомерният риболов е единствената причина за инвазията на рибата фугу. По-скоро това отразява по-широк научен консенсус, че биологичните инвазии рядко се дължат на един-единствен фактор. Затоплянето на моретата, влошаването на местообитанията, силният риболовен натиск и загубата на биоразнообразие взаимодействат, за да създадат условия, в които опортюнистични видове като рибата фугу със сребристи бузи могат да процъфтяват.

„Архипелагос“  твърди, че защитата на рибата по време на размножителния ѝ сезон трябва да се превърне в крайъгълен камък на управлението на риболова в Гърция. Институтът заявява, че ще внесе предложение за законодателство в гръцкото Министерство на селското развитие, насочено към засилване на защитата на хвърлящите хайвер популации във всички гръцки води.

Макар предложението да отразява по-скоро собствените политически препоръки на организацията, отколкото правителствената политика, учените в областта на рибарството като цяло са съгласни, че възстановяването на рибните популации е един от най-ефективните начини за възстановяване на устойчивостта на екосистемата в дългосрочен план.

Това означава да се погледне отвъд самото отстраняване на рибата фугу. По-строго управление на риболова, по-ефективно прилагане на мерките срещу незаконния риболов, защита на местата за размножаване и продължаващо адаптиране към затоплящото се Средиземно море – всичко това ще бъде необходимо, ако Гърция се надява да укрепи екологичното равновесие, което някога е помагало да се държат под контрол инвазивните видове.

trud.bg