Сексът трябва да е кулминацията на едни отношения, а не техния зародиш. Когато хората подходят под мотото “да си паснем в леглото, пък после ще ги нагласим работите”, те създават едни отношения, базирани изцяло на секса и рядко водещи до пълноценност.
Когато секса се явява реализация на едни вече изградени и запълнени с чувства отношения, той винаги е добър. Тялото се явява само инструмент на реализация на свързаността между двама души. Когато инструментът бъде използван, без чрез него да бъде вложена зряла емоция, се получава енергиен дефицит. Човек участва само на първично физическо ниво, а неговата душевна и емоционална страна бива незадоволявана. Така задоволявайки нуждите на тялото, човек забравя, че нужда от интимност има и на духовно, интелектуално и емоционално ниво. По този начин неосъзнато се създава един порочен кръг, в който той не може да реализира и материализира своите нужди на едно по-дълбоко от физическото ниво и не може да се реализира като пълноценна личност в отношенията, а и извън тях на база отношения.