Ех, колко е „cool” да публикуваш селфи в социалните мрежи. Остана ли някой, който да не го е правил? Със сегашните телефончета е просто фасулски лесно. Не е като да нагласяш стар фотоапарат на триножник и самоснимачка и да тичаш отпред, преди да блесне светкавицата. Толкова е престижно, когато това е пред Айфеловата кула, Бъкингамския дворец, или друга екзотична туристическа забележителност, за което си струва да се похвалиш. Но, някои прекалиха. В търсене на скандална самореклама си фотат дори гениталиите, сексуалните изпълнения, че и отделителните си напъни. Скандалния Карбовски преди доста време направи интервю с 20 годишната плевенчанка Лъчезара Стефанова, като в ефир едва я удържа да не си бръкне в гащичките и да направи селфи на катеричката си. Какви пламенни следовнички на първопроходките в ефирните простотии. И винаги се намират глупаци, които им подражават, като че ли си нямат собствени гениталии, или не правят същото в спалните си.
Преди доста време изгледах в нета клип, озаглавен - „Дневникът на една тоалетна чиния”. Микрокамера фиксираше естествените нужди и месечния цикъл на собственичката на въпросната инсталация. И освен отврат, ме блъсна като чук в главата асоциацията с подобна „арт инсталация” пред сградата на Съвета на ЕС с гръмкото название „Европа” на драпащия за творческа изява чех Давид Черни. Изобразил бедното ни Отечество, като тоалетната на континента. Естествено в ориенталския вариант, като дупка в пода /турски кенеф/, а не европейския-седало. Какво лицемерно възмущение, какво журналистическо и политическо кудкудякане последва...
Но, оглеждайки се в окръжаващата ни действителност, имал е право човечецът. Че сме кенефът на Европата е вече пределно ясно на всинца ни. Мнозинството от прогресивно „забогатяващото”, според политиците ни народонаселение изкупува стоковите екскременти на богатите ни роднини от ЕС – автомобили, черна и бяла техника, мебели и дрехи – секънд хенд, превърнали се в цяла индустрия за предприемчиви нашенци. В чуждестранните търговски вериги пазаруваме европейски преоценени стоки и хранителни продукти с почти изтекъл срок на годност. Етествено, на европески цеви, че и по-скъпо. На практика сме сметището на континента с мълчаливото и небезвезмездно съгласие на продажните ни властници. Но, и това преглъщаме. Че, кога за „мижави” пари ще обличаме препрани модни парцалки, или дори преоценени след модния сезон и ще караме лъскави автомобили, макар и почти издухани, при липса на каквото и да е родно производство? Спомням си за полските туристки по времето на соца, които малко преди да отпътуват от България търгуваха дори изпраните си бикини, защото все още у нас се продаваха кюлоти.
В нашенския кенеф наблюдаваме и друга метаморфоза, характерна за биологията. Отрупаните, с изглеждащи благоуханни и апетитни предизборни ястия трапези на политическите ни партии, след преминаването през храносмилателния тракт на политическата и бизнес класа по време на мандата, през който всичко ценно и хранително се извлича и накрая остават само зловонните фекалии за консумация от електората. И тук не иде реч само за съмнителните печалби от търговията със стоки втора ръка. След предизборното политическо блеене за пред електората, моментално се захвърлят овчите кожи и с вълчи апетит започва лапане на бонуси и премии, съдрани от гърба на данъкоплатците и на щедрите комисионни, получавани от благодарните монополисти за получените почти даром привилегии в експлоатиране на природните ни богатства и създадената от народа ни материална база. А накрая, за болшинството от нас остават само миризливите отпадъци.
Да ни е сладко!
Светослав Атаджанов
Муцинка Фешънлиева
9 months before
На снимката съм аз.
Коментирай