Мила родна картинка е администрацията в България. Като едно голямо семейство направо. И си спомям думите на Костов, че всички сме братовчеди в тази държава. Ама точно в това е и проблемът. Защото на родата винаги се прощава, дори за чеп за зеле да не става.
Властимащите в България са овързани като свински черва в роднински, любовни и партийни зависимости. Винаги се търси пост за нашия човек, но никога човек за поста. Особено ако поста е висок и добре платен. Простотии като образование, стаж и елементарни умения и дори възпитание, изобщо не се вземат предвид, когато на поста трябва да се сложи наш човек.
Шефът на един от големите синдикати у нас е съпруг на бивша шефка на НАП. Подозирам го в сложна шизофрения - синдикатства си и се бори срещу правителството и работодателите, а вечер е примерен съпруг и се гушка с благоверната. Тати пък на изметената шефка на агенцията по инвестициите бил съдия. И то не какъв да е. А тя, милата, понеже явно с акъл не става, е била особено близка с един бивш министър, известен по-скоро с уплаха си от земетресения, отколкото с финансови успехи на държавата.
И да не си помислите, че това е само по върховете. И в най-дребната фирмичка моделът "шуробаджанакът първо", се прилага успешно. Първата работа на всеки нов собственик на фирма е да си нареди родата, понякога и фиктивно, за да им тече стаж. И когато трябва да се уволнява някого, родата е неприкосновена, дори с две ръце задните си части да не може да намери!
И въпросът не е само в законите, а в народностния ни манталитет. Почти никой не се възмущава, а намира за съвсем резонно, когато си на власт, да помагаш на родата също да захлеби на трапезата. Дори, ако не го направиш, си обект на обществено порицание и вечно проклятие от роднините!
Та, за да се промени нещо в тази държава, първо трябва да се променим ние. И да осъзнаем, че държавата е наша и каквато си я направим, такава ще бъде и в такава ще живеем. Защото най-лесно е да обвиняваме другите. И никога да не виждаме нашите грешки.
Елена Гунчева
