Бронзовите статуетки в изложбата „Забравените божества“ представят статуетки на божества от гръко-римския пантеон, но също така и на божества от италийския пантеон, както и керамични праисторически фигурки.
Сребърна фалера с изображение на Зевс, статуетки на тракийския конник и Афродита и стела с декрет за Акорнион са само малка част от експонатите във временната изложба „Забравените божества“, която включва 213 артефакта.
Гл. ас. д-р Калоян Праматаров, един от кураторите на изложбата, разказа пред БГНЕС повече за уникалните артефакти, част от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН).
Сребърна фалера с изображение на Зевс (Юпитер)
„Сребърният Зевс, който сме подбрали със съкуратора на изложбата Чавдар Чомаков, като един от акцентите на тази изложба, представлява фалера, кръгла апликация. Тя представя Зевс, който през Римския период получава нова интерпретация романа в образа на Юпитер – Зевс Юпитер“, обясни гл. ас. д-р Праматаров и обърна внимание, че този изключително изящен предмет е изработен от една сребърна пластина чрез техниката репусе, т.е. с изчукването върху наложена матрица, след което среброто е било позлатено.
По думите му той е сравнително ранен за Римския период и датира от самото начало на I в. пр. Хр. „Датира от самото начало на Римския период за българските земи, който е първата половина на I в. пр. Хр., когато са основани две провинции на нашата територия – Римска провинция Долна Мизия на север от Стара планина и Римска провинция Тракия на юг от Стара планина. Днешна Югозападна България по това време попада в провинция Македония, която, обаче, е доста по-обширна“, обясни той.
Не е ясен нито контекстът на неговото откриване, нито мястото, на което той е намерен. „Открит е през 1990-те години на XX в. и постъпва в музейните колекции като спасена културна ценност, което и определя, за съжаление, липсата на информация относно контекста и местонамирането“, добави гл. ас. д-р Праматаров.
Статуетки на тракийския конник
В експозицията са представени около четири бронзови статуетки на тракийския конник. „Става въпрос за вотивни дарове – предмети, които са били дарявани на божеството в неговите светилища, които основно са били организирани през Римския период – I – III в., в извънградски контекст. Освен, обаче, бронзовите статуетки на тракийския конник, имаме и неговото изображение върху т.нар. вотивни релефи – плочки, които посветителят си поръчва в работилницата и там, или пък в друго занаятчийско ателие, върху тях са изписвани надписи на старогръцки език“, разказа кураторът.
Той подчерта, че те са изключително ценни в научно и експозиционно отношение, защото обикновено дават сведения за името на посветителя, за неговата професия и за неговия произход, т.е. първостепенен извор за античната религия от този период.
Афродита
Бронзовите статуетки в изложбата „Забравените божества“ представят статуетки на божества от гръко-римския пантеон, но също така и на божества от италийския пантеон, както и керамични праисторически фигурки.
Но сред един от основните акценти, отбеляза гл. ас. д-р Праматаров, са бронзовите фигурки на Афродита, която се среща в две основни иконографски схеми. „Първата е Афродита, която се ражда от морската пяна – представена е в момента, в който изцежда водата от косите си. Вторият иконографски тип на Афродита, представен в експозиция, е Венера Пудика, т.е. срамежливата Афродита, Афродита, която се прикрива от погледите“, посочи още той.
Стела с декрет за Акорнион
Акцент в изложбата „Забравените божества“ са и епиграфските паметници. Според куратора един от най-интересните сред тях е именно стелата с декрета за Акорнион.
Гл. ас. д-р Праматаров обясни, че Акорнион е виден гражданин на античния град Дионисопол, дн. Балчик, Добричко. „Този епиграфски паметник е на старогръцки език. Открит е в Дионисопол в края на XIX в., съвсем случайно, по време на строителни работи. Разказва ни за Акорнион – виден магистрат, който е бил жрец на Дионис, на египетския бог Серапис, на великите самотракийски божества и на местен бог, който надписът определя като Дарзалас“, добави той.
От надписа научаваме още, че Акорнион е бил близък приятел с прочутия тракийски цар Буребиста.
„Акорнион се е застъпвал за гражданите на този град, изпълнявал е магистратската си длъжност в един доста труден момент за жителите на Дионисопол, а именно зимуването на римските войски на пълководеца Гай Антоний Хибрида през зимата на 60 – 61 г. пр. Хр., заради което – това е също нещо, на което този надпис ни учи – жителите го удостояват със златен венец и със статуя“, разказа още гл. ас. д-р Праматаров и сподели, че като специалисти предполагат, че въпросният надпис е стоял в основата на тази, за съжаление, понастоящем изгубена бронзова статуя.
Изложбата „Забравените божества“ ще бъде открита днес в Националния археологически музей и може да бъде разгледана от посетителите до 17 януари 2027 г. І БГНЕС
