Прабългарският е от най-съвършените, възрожденските предсказват бъдещето
Въвеждаме новия стил със закон през 1916 г. Който отброява дните по стария, плаща глоба
Календар иде от латинското calendae - първият ден на месеца. От същия корен е Коледа. Има лунни, слънчеви, лунно-слънчеви, планетарни и други календарни системи. Крайно интересна е прабългарската, за която френският математик проф. Мишел Лонгон пише:
“Доказано е, че древните българи са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен.”
Първият печатен календар по нашите земи се появява през 1818 г. Под наслов “Календар или мясецослов вечний” е типографисан в Буда от панагюреца Цвятко Хаджигеоргиев. До Освобождението през 1878 г. излизат над 120 подобни издания.
Тогавашните българи купували по един календар в живота, като понякога го завещавали на деца и внуци. Възрожденецът прежалвал няколко гроша за четиво от 200-300 страници, което слагал до Библията и иконата.
Вечните календари са енциклопедии, от които можеш да научиш почти всичко. Хроника на света осведомява кога е умрял Ной, кога се е родил Александър Македонски и кога се възкачва на престола цар Асен I. Отбелязано е делото на Кирил и Методий и това на Гутенберг.
Любознателният разлиствал алманаха и сричал, че през 1381 г. е изнамерен барутът, а през 1492 г. Колумб е открил Америка. Търговецът разбирал, че Лайпцигският панаир се отваря на 1 януари, 23 април и 22 септември. Таблица показвала на поклонника от Свищов или Пловдив колко е пътят до Света гора.
Вечният календар на Пенчо Радов Карловеца.
Предсказанията са задължителни за месецословите. Изкусен пророк бил Пенчо Радов Карловеца. Неговият “Календар вечний” излиза през 1850 г. в Цариград и за две десетилетия претърпява шест издания. Освен в османската столица е типографисван в Белград, Букурещ и Киев.
Историята е потвърдила, че книгата не лъже. За 1914 г., когато избухва Първата световна война, Пенчо вещае “грабителства, поробления и различни боюве помежду силни владетели”. За 1943 г., когато умира цар Борис III, текстът сочи, че “един голям человек ще умре”.
Ето го и превратния 9 септември 1944 г.: “Несогласие, непослушници ще вдигнат бунтове, боюве и големи вреди на владетелите, още смущения и гонения помежду приятели и братя...” Смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. Карловеца маркира с лаконичното “смерт на жените”.
Промяната на 10 ноември 1989 г. е под знака на Сатурн и Венера в рамките на зодията Везни. Като “народни возмущения” определя оракулът митингите през есента. Свалянето на Тодор Живков е предизвикано от “зависти на големите и богатите человеци”.
Предсказанията на Пенчо Радов не са локализирани само в границите на българските земи. Операцията на Джордж Буш по залавянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. той нарича “войнско предприятие на един силен цар”.
Влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. също е отразено. Организацията е обрисувана така: “Явление на нови царета да искат да грабнат насила державите на другите”. Последствията за широките народни маси са “намаление на благополучието помежду человеците”.
Последното пророчество, което можем да сверим с реални събития, е свързано с Близкия Изток. За талибанския терор и лавината от бежанци перото на Карловеца далновидно е проскърцало: “Боюве и убийства, многу неправди, тежки данове и беззакония многу от страната на владетелите камто поданиците си, бунтове продолжителни и велики препирания...”
Революционният календар на Христо Ботев.
Календарът на Христо Ботев е съвсем друга материя. Уникат, който няма аналог в летоброенето. Върху стенен лист за 1875 г. е изографисан Хаджи Димитър, под него е поместено едноименното стихотворение. Православни светци са заменени с революционни дейци и народни будители.
Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Константин и Димитър Миладинови присъстват в календара. 17 февруари е посветен на умрелите в Диарбекир, 8 август - на Цвятко Павлов и Никола Войводов. През 1867 г. двамата правят опит да организират чета, но загиват на парахода “Германия”.
И най-същественото, срещу датата 9 март е записано: “40 мъченици и Васил Левски мъченик”. С лика на Апостола поетът издава стенен календар и за следната 1876 г. Тази реликва още не е намерена. Нашите предци отмервали времето по Юлианския календар. Григорианският е по-точен, изчислява 365,25 дни между двете пролетни равноденствия. Дробната част се компенсира, като на всеки четири години една има с ден повече. Това е високосната година.
В Григорианския календар годините, кратни на 100, не са високосни. Изключение са кратните на 400. Тоест на всеки четири столетия се пропускат три високосни. Тази аритметика прави средната продължителност на годината 365,2425 дни.
Ние въвеждаме новия стил със закон през 1916 г. В него е казано:
“Датите на всички правотворни събития, които ще стават от 14 (четиринадесети) април включително 1916 г. - били те сделки, договори, правонарушения, раждания, венчания, умирания, възбуждане на процес или каквито и да са и от каквито причини да са се появили - ще се уреждат по новия, Григорианския календар, под страх на глобяване до 100 лева за всеки отделен случай, платими солидарно от всички участвующи в нарушението.”
Който отброява дните по стария стил, бърка в кесията и плаща!
trud.bg
