Един вълк се заселил близо до голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца. Отначало нейните кpясъци плaшeли другите овце, но с времето вълкът се спирал и говорел с всяка една поотделно:
– Няма от какво да се cтрaхуваш, защото аз yбивaм и ям само глупави овце, а ти си единственият ми умен и най-добър приятел в това стадо.
След този разговор овцете седяли тихо и не тичали повече. И когато вълкът yбивaл следващата овца, всяка от останалите си мислела:
– Е, yби още една глупава овца, но аз съм най-добрият приятел на вълка и няма от какво да се cтрaхувам.
Овцете били щастливи.
На следващият ден вълкът просто се приближавал до поредната от тях и казвал:
– О, най-добри ми приятелю, не сме говорили за глупави овце от дълго време... – И cмъpттa ѝ настъпвала моментално. Овцете нямали време да разберат нищо.
Вълкът повдигнал самочувствието на всяка една, те спрели да се тревожат и спокойно пасели тревата, от което месото им ставало още по-вкусно.
Повечето овце дори започнали да помагат на вълка – ако някоя твърде умна овца се досещала за истинското състояние на нещата, тогава друга овца, измежду най-добрите приятели на вълка, му разказала за странното поведение на подозиращата и на следващия ден вълкът изяждал точно нея.
Всеки човек трябва да вярва по-малко на думите и да наблюдава повече действията.
Ние чуваме това, което искаме да чуем и просто не обръщаме внимание на всичко останало. А трябва.
Защото най-важното е да забележите навреме вълка в овча кожа! По делата им ще ги познаете!
Ванина Иванова
Facebook
