Басейн в луксозен хотел. Около него са налягали хора на видима възраст между 30 и 40 години. Пият фрапе, говорят си, радват се на почивката.
Около тях са децата им, техните „всичка“. Всяко държи в ръцете си телефон и като хипнотизирано се взира в екрана.
На няколко метра от басейна има детска площадка с пързалки, люлки, катерушки. Никой не играе там. Всички деца са вкопчени в телефоните.
Родителите им са щастливи. Осигурили са си известно време спокойствие.
Колко време? Няколко минути? Не. Часове. Децата не отделят очи от телефоните. Тях просто ги няма.
Тази гледка вече е навсякъде – вкъщи, по градинките, по хотелите, в градския транспорт. Родителите просто отказват да общуват с децата си. Така им е по-лесно
Според психолога д-р Стоян Везенков все повече деца са зависими от устройствата, а симптомите на тази зависимост наподобяват аутизъм.
Такива деца възприемат света само през екраните. Те не могат да общуват нормално с хора. За тях светът е само поредица от бързо сменящи се картинки.
Интелектуалното им развитие остава на възрастта, на която са започнали да прекарват повече време с телефона си, отколкото в общуване с хора.
А в мозъците им настъпват необратими увреждания.
Кабинетите на очните лекари са пълни с деца, които още не са навършили пет години, а вече имат увредено зрение. Заради дългите часове пред екраните.
ТОВА ЩЕ СВЪРШИ ЗЛЕ.
Отглеждате поколение от болни хора.
Вашият мързел убива децата ви.
Осъзнайте се и им вземете телефоните, преди да е станало твърде късно.
Иво Сиромахов
