Гледането на телевизия, би трябвало да ни разсее от стреса в Ковид паниката. Но, уви непрекъснато сме свидетели на дребнотемие и пошли предавания, чепкащи вълната на нечии персони, вместо трезв анализа на случващото ни се и дори липсата някое жизнеутвърждаващо предеване, или качествен филм, излъчван рядко, или обикновено в полунощ...
Преди време гледах по телевизията пореден епизод на сериала „От местопрестъплението – Лас Вегас”. Пред вид бившата си професия на криминалист, проявявам професионален интерес не толкова към екшъна, а към прецизното обработване на местопрестъплението и събирането на доказателствен материал, от което за съжаление у нас сме на светлинни години назад. Но, този път ме впечатли самия сюжет на епизода. Убита бе звездата на мъжки клуб, играеща на пилона. Оказа се, че тя е била звезда, не само с чудесната си физика, а и със специфичния аромат, излъчван от прашките и.
За удивление на криминалистите, същите се натъкнаха на кръжец от ценители, които даваха безумни пари, за да си купят подобни артикули. Находчивия собственик на заведението бе развъртял доходоносна търговия с прашки и бикини на момичетата от клуба, като цената на някои „шедьоври” достигаше 2 000 $. Експонатите стояха разпънати зад блестящи витрини и преди покупката се разрешавеше на цeнителите да вдъхнат от специфичния им аромат на мускус и интимна козметика.
Същите като опитни сомелиери, дегустиращи вино, предварително одушвайки букета от аромати се наслаждаваха на предстоящото удоволствие за консумация на съдържимото. Но повечето се задоволяваха само с колекционерството на бельото, смятайки смесването на удоволствията за кощунство.
Стоп! До тук с криминалния сюжет.
Моментално в съзнанието ми нахлуха писанията и предаванията на папараци и журналисти от всички медии, надничащи в кошовете с бельо и търгуващи с разнасящите се от тях аромати. За разлика от посочените изтънчени ценители, нашите са абсолютно непретенциозни и ни натрапват освен предизвикателния аромат от бельото на моделки, фолкпевачки и всевъзможни миски и отблъскващата воня на ожълтените гащи на така наречения ни "елит". Но ние, читателите и зрителите на всички жълтини не се различаваме кой знае колко от подтичващите по улиците животинки. При среща, те задължително първо се подушват под опашката и според оценката на аромата следват и реакциите им. Явно, този животински атавизъм ни е първосигнално присъщ. Така, че да не се учудваме на огромните тиражи и масов зрителски интерес към тематиката.
За нашия „елит”, дори позорящите ги факти са своеобразна реклама, държаща ги в полезрението на обществото и под прожекторите на медиите. Затова е напълно обяснима охотата, с която споделят пред камери и микрофони реални или измислени факти от житие-битието си. Вече едва ли не подозрително и осъдително се гледа от страна на медиите към личности, които ревниво крият личния си живот от нездрав и често недоброжелателен интерес.
А на търсачите на сензации, и на едва ли не катаклизми в банални житейски ситуации и бури в чаша вода да им е ясно, че все пак са представители на четвъртата власт и е жалко, че принизявайки я, не осъзнават това
Светослав Атаджанов
