БЕЗДУШИЕ

Имало едно време една държава. В нея живеели хора, но ставали не само по-малко, но и по-маловажни. Понеже в тази държава одушевените отдавна били под контрола на неодушевените.

Нищо не зависело от хората. Всичко зависело от нещата.

Понякога при хората слизал неодушевен божествен високопроходим автомобил. Той бил най-важното нещо сред нещата. Раздавал им неодушевени магистрали и тръби, чат-пат и по една неодушевена банкнота.

А животът на хората бил в ръцете на други неща - свлачища, пешеходни пътеки, срутващи се фасади, зейнали ями, електрически шадравани и шахти.

Нещата давали, нещата отнемали.

Имало едно време една такава държава. И все по-малкото хора в нея, все по-малко живеели.

Радослав Бимбалов