Днес големите фирми, получили преференциални кредити от държавната банка, вързаха тенекия на своя кредитор - в лицето на служебния министър на икономиката. Това не е просто липса на възпитание, а е проява на откровена, очаквана арогантност.
Чували сте термина „фирмаджия“, нали? Измислихме го още в края на соца, но го въведохме в активна употреба след началото на прехода. Много медии продължават да го ползват и днес. Защо и как предприемачеството в България се превърна в мръснишка работа? Отговорът се крие назад във времето.
Ако има нещо, което никога няма да простя социализма - това е съсипването на частната инициатива в България. Разказвал съм и друг път историята на моя дядо. Той е бил „фирмаджия“. Внасял цели влакови композиции с продукти от съседна Гърция и Турция, продавал в собствения си голям магазин в центъра на Пловдив. Комунистите отнемат бизнеса и магазина в полза на държавата и помилват дядо ми с държавна службица - с думите „Стояне, понеже си добър търговец, те правим магазинер в Халите“.
Десетилетия по-късно и аз станах „фирмаджия“. С моят бизнес партньор Gergana Ivanova започнахме с кредит, естествено. Само че на млада фирма никой не дава кредити. Отсвириха ни отвсякъде и се наложи да ипотекираме моя апартамент и да стартираме бизнес с личен заем, в доста трудни времена. 13 години по-късно все още сме „фирмаджии“, но не дължим нищо никому, плащаме изрядни данъци и не разчитаме нито на кредити, нито на държавна милостиня.
Само че лицето на бизнеса в България не сме ние.
Отпред са онези „фирмаджии“, които са получили близо 16 милиарда под формата на държавни поръчки само за 2020. При това 3.4 милиарда от тези пари са отишли в СЕДЕМ фирми.
Отпред са онези „фирмаджии“, които са получили кредити от държавната банка с прекрасни условия при неясни обезпечения. Милиард от тези пари - в ОСЕМ фирми.
Отпред са онези „фирмаджии“, които дължат на НАП 10 милиарда, но данъчните се отказват да си ги търсят.
Лицето на предприемачеството в България са „фирмаджии“, които разчитат изцяло на държавата – на нейните щедри ръце или затворени очи. Истината е, че бизнесът в България не се учи да се бори за пазари, а да усвоява общите блага, да отклонява средства. Това е ужасяващо познат приом на социалистическата икономика. Фалш, кражби и пропагандни хвалби с пътища, заводи и индустриални постижения.
77 години след началото на социализма, ние продължаваме да доубиваме частната инициатива. Правим я все по-зависима, некадърна, неконкуретно способна. Недъгава.
А моят дядо, там горе, сигурно все още псува комунистите, които така и не си тръгнаха.
Радослав Бимбалов
