Когнитивният дисонанс понякога изглежда точно така

Когнитивният дисонанс понякога изглежда точно така.

Израел призна Арменския геноцид.

За арменците по света това безспорно е събитие. Поредна държава предприема тази стъпка.

Историята обаче има странно чувство за ирония.

Един народ, преживял първия геноцид на XX век, днес приветства решение на държава, обвинявана от международни институции в тежки нарушения на международното право, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

И тук възниква един по-дълбок въпрос.

Как се съчетава борбата за международно признание на собствената историческа трагедия с отказа да бъде видяно страданието на друг народ?

Има още една ирония, която у нас малцина познават.

След Арменския геноцид хиляди арменци намират убежище именно в Палестина

Впрочем арменското присъствие в светите земи датира от поне 1700 години.

И до днес Арменският квартал е един от четирите исторически квартала на Стария град на Йерусалим.

Арменската патриаршия е една от най-древните християнски институции в Светите земи и е сред официалните пазители на Храма на Възкресението.

И до днес в Палестина живее арменска общност.

Настоящият министър на външните работи на Държавата Палестина е от арменски произход: г-ба Варсен Агабекян.

Съдбите на двата народа са преплетени много преди днешната война в Газа и Западния бряг.

Затова този въпрос не е просто политически.

Той е морален.

Историческата памет не може да бъде избирателна.

Защото ако сълзите за едни жертви са искрени, а за други – неудобни, тогава вече не говорим за памет.

Говорим за политически избор.

Може би именно народът, преживял геноцид, най-добре би трябвало да разбира какво означава светът да мълчи, когато умират цивилни.

Защото най-важният урок на историята не е признанието, а борбата да не се повтаря.

Снимките са от отбелязването на 100 годишнината от Арменския геноцид в Йерусалим. Началото на шествието е било от Арменския манастир.

Diana Hussein