От теориите на Бжежински до Палантир: КАК КОНФЛИКТЪТ В УКРАЙНА СЕ ПРЕВЪРНА В НАЙ-ГОЛЯМОТО ВОЕННО ИЗПИТАНИЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

От теориите на Бжежински до Палантир: КАК КОНФЛИКТЪТ В УКРАЙНА СЕ ПРЕВЪРНА В НАЙ-ГОЛЯМОТО ВОЕННО ИЗПИТАНИЕ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

-------------------

Тезата, изложена от Джефри Сакс и Сибил Феърс, е ясна: войната в Украйна не е просто конфронтация между Москва и Киев, а продукт на американска стратегия, планирана в продължение на повече от тридесет години. Тази стратегия превърна украинската територия в основно бойно поле и тестова площадка за съвременна технологична война, докато Киев продължава да плаща изключително високата човешка, икономическа и териториална цена.

.

от Микеле Бланко, 18 август 2026 г.

-----------------------------

Днес силата на военно-индустриалния комплекс вече не се ограничава само до генерали и производители на оръжие. Тя обхваща ИТ компании, инвестиционни фондове, енергийни фирми, разузнавателни агенции и дигитални гиганти. Тази система не само влияе върху външната политика на САЩ, но и е склонна да я доминира, като изцяло определя нейните цели и инструменти.

.

Идеята не произлиза от настоящия конфликт. В известното си есе „Голямата шахматна дъска“ Збигнев Бжежински определя Украйна като един от ключовите географски опорни точки на Евразия. Без Киев, твърди той, Русия би имала огромни трудности да запази статута си на велика сила.

.

От тази гледна точка, разширяването на НАТО не е само процес на политическа интеграция на източноевропейските страни в западния алианс, но и постепенно придвижване на стратегическа инфраструктура към руските граници.

.

- Бил Клинтън насилствено инициира разширяване; 

- Джордж У. Буш проправи пътя за бъдещото присъединяване на Украйна и Грузия; 

- Барак Обама подкрепи новия политически баланс, който се появи в Киев през 2014 г. след свалянето на проруското правителство; 

- Доналд Тръмп предостави първите противотанкови оръжия; 

- Джо Байдън отхвърли руските искания за нова европейска архитектура на сигурност. 

.

Различни президенти, с различни подходи и стилове, осигуриха ясна стратегическа приемственост: предотвратявайки Москва да възстанови автономна сфера на влияние в постсъветското пространство.

.

Истинската трансформация обаче засяга военната сфера

.

Украйна се превърна в огромна военна лаборатория, където се тестват дронове, автоматични разузнавателни системи, средства за електронна война, сателитни връзки и софтуер, способен да идентифицира цели чрез обработка на огромни количества данни.

.

В тази екосистема централна роля играе Palantir, компания, основана отчасти благодарение на финансовата подкрепа на американското разузнаване и сега ангажирана с анализ на украинското бойно поле. Данните, събрани по време на милиони мисии, захранват алгоритми, предназначени да ускорят избора на цели и да автоматизират управлението на операциите.

.

От военна гледна точка, предимството за Съединените щати е очевидно: 

.

- наблюдение на реакцията на руските оръжия, 

- тестване на контрамерки, 

- усъвършенстване на собствените системи и обучение на алгоритми, без директно изпращане на войски на място, като по този начин се елиминира рискът от жертви. 

.

Колкото повече Вашингтон участва обаче в избора на цели, планирането на маршрути и споделянето на информация, толкова по-тънка става границата между обикновената военна подкрепа и прякото участие в конфликта.

.

На икономическия фронт конфронтацията предизвика ново и мащабно разширяване на военните разходи на Запада. 

.

Европейските арсенали трябва да бъдат възстановени, цифровата инфраструктура модернизирана, а фабриките за боеприпаси разширени. Компаниите за оръжия, сателити, софтуер и дронове са изправени пред изключително доходоносен и траен пазар.

.

Европа финансира голяма част от тази трансформация с публични средства, но остава зависима от американските технологии, информационни системи и платформи. 

.

Геоикономическият резултат е парадоксален: докато твърди, че иска да постигне политическа и стратегическа автономия, Европейският съюз увеличава своята индустриална и военна зависимост от Вашингтон.

.

Самата Украйна постепенно се интегрира в тази система. Нейните минерални ресурси, енергийна инфраструктура, ИТ умения и опит, натрупан на място, се превръщат в градивните елементи на нова военна икономика. Киев получава оръжия и финансиране, но натрупва дългове, губи население и вижда как политическият му суверенитет неумолимо ерозира.

.

Освен това, връзката с Иран не е второстепенна. 

.

Бжежински също смята Техеран за основен център: контролирането на иранската сфера на влияние означава влияние върху Персийския залив, Каспийско море, енергийните маршрути и връзките между Централна Азия, Русия, Китай и Близкия изток. 

.

Технологии, тествани срещу Русия, могат да бъдат трансферирани в държавите от Персийския залив, за да се противодейства на „иранската заплаха“. По този начин Украйна се превръща в изпитателен полигон, докато Близкият изток представлява основния пазар и втория фронт в геополитическото съревнование.

.

От една страна, Вашингтон се стреми да предотврати формирането на континентален блок между Русия, Китай и Иран; от друга, възнамерява да запази контрола върху енергийните маршрути, стратегическите технологии и международните финансови системи.

.

Последното противоречие се отнася до самата Украйна. Представена като бенефициент на западната закрила, тя се оказва със загубени територии, разрушена инфраструктура, милиони бежанци и силно ограничен политически живот, подчинен на изискванията на войната.

.

Мирът би изисквал компромис, основан на неутралитета на Украйна, и нови гаранции за европейската сигурност. Подобно споразумение обаче би намалило стратегическата стойност на страната като антируски аванпост и би нарушило икономическия цикъл, който е бил изключително печеливш за Съединените щати и големите мултинационални корпорации.

.

Следователно войната продължава не само поради неспособността на Москва и Киев да постигнат споразумение, но и защото около конфликта се е затвърдила система от интереси, за които мирът изглежда по-малко изгоден от продължаващата конфронтация. Страхът, изразен от Дуайт Айзенхауер през 1961 г. – че военният и технологичният апарат може да надделее над политиката – намира най-очевидното си потвърждение днес в украинската трагедия.

----------------

Krasimira Filcheva