Макар и отблизо да следя политиката от тридесет години, нямам спомен за премиер, когото да освиркват толкова много. В случая заглавието във вестника е дори подвеждащо, правилното е: "За пореден път освиркаха Кирил Петков". На живо от първия ред видях как го овикаха на Шипка и дори приятния момент на уцелването със снежна топка. И мога да ви кажа, че медиите милостиво спестяват подвикванията от събралите се хора: "предател", "нещастник", "подлога", "канадски п." и прочие. На мен чак ми става неудобно, пък на него не знам как не му става. Явно е, че любовта на народа и Кирил Петков се разминаха като кораби в нощта. И нещата започват да заприличват на война между тях.
От една страна, Петков явно не осъзнава колко много е недолюбван от българите. Явно някой някъде му дава много погрешни съвети и идеи. Явно този някой не познава българската народопсихология и смята, че това, което минава в Африка, ще мине и в България. Това тотално разминаване започва да си личи все повече. Петков е чужд на българите - като език, като стил, като начин на изразяване и мислене. Дори като поведение. На българите им харесват млади и усмихнати политици, но когато премиерът им се хили постоянно, все едно му белят яйце, определено се дразнят. Още повече, когато няма никакъв повод за радост в действията му.ЧЕ ТО КЪДЕ НЕ ГО ОСВИРКАХА?
147
