Днес е ден, в който да отдадем уважение и почит към възрастните хора. Все по-често говорим за тях само във връзка с пенсии и мизерия, болести и разходи. Всъщност трябва да си припомним много неща:
Всички ние се надяваме да достигнем до възрастта, в която ще ни казват баба и дядо. Младостта е тържество на живота, но старостта е неговата мъдрост и класа. И възрастните хора са част от обществото и то много важна негова част. Защото те са опитът, мъдростта и приемствеността в традициите, възпитанието и културата.
Днес трябва и да си спомним, че възрастните хора, които виждаме, са били млади, имали са любов, деца, работа, вълнували са се от обществените проблеми, борили са се....във всеки един дядо и баба на улицата има един младеж, който е остарял с достойнство. И, дай Боже, всеки един млад човек, да стигне до преклонна възраст.
Прочетох преди месеци една публикация, че възрастните хора били невидими за обществото. Всъщност не е така. Те са част и то много важна част за обществото. И наша е вината и отговорността за това, че вместо достоен живот и заплащане за това, което вече са си изработили и платили, получават пренебрежение от държавата и мизерни подаяния. Огледайте се около нас - това, което е изградено, е направено от предишните поколения. Всяко ново поколение надгражда само това, което вече е изградено. Нека да преклоним глава и да уважим живота и труда на възрастните хора.
И да им пожелая радост и спокоен живот и увереност, че не са сами. Честит празник!
Елена Гунчева
