ДОКОГА ЩЕ ПРЕВРЪЩАТЕ РОДИНАТА НИ В МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ?

По пътя над с. Розово, община Брацигово има прекрасни гледки. Отбих се да огледам наблизо тези сгради. Тъжно, много тъжно и подтискащо. Прекрасни гледки наоколо, природа, дори имаше няколко птичи гнезда на прозорците на руините на сградите, като птичките подплашено пърхаха наоколо, обезпокоени от човешкото присъствие.....

Руини.....Изкопан гьол, явно за басейн, покрит с мъх. Поникнала трева с цветя.....Изградени нови сгради, видимо зарязани по средата на строителството. Чист въздух, слънце, гледка към цялата долина......пронизва в сърцето!

Поразучих. Реституирали земята на бившото ТКЗС с постройките на някого. Той пък продал земята на друг, който с някакъв французин решили да строят.....къщи за гости. И свършили парите. Сега тези руини стоят като паметник на безхаберието, разсипията и липсата на далновидност и перспектива в България. И не е само там. Сърцето ме боли, когато гледам изоставени строежи или сгради из цяла България....такива съм виждала по-рано по филмите за войните, след като са минали бомбардировки и огън по тях. А ние, без война, без мор, без чума, стигнахме дотам земята ни да се напълни с руини.

Прекрасната българска земя, за която дедите ни са проливали кръвта си. Земята е най-важното нещо, помнете, българи! Тук е била и тук ще бъде България! Не се отнасяйте с нея като лична собственост и средство за печалба. Не я превръщайте в хикса на местопрестъплението. Просто боли......

Елена Гунчева