Тази сутрин, около 7.30 ч., влязох в баничарницата, съседна на блока, в който живея, за да купя закуски. Платих, благодарих и отворих вратата, за да изляза. На прага стояха момиченце - около пет-шест годишно - и майка, която ми се стори към четиридесетте. Госпожата побутна детето да влезе, преди да съм излязла и аз отстъпих. Майката понечи да влезе веднага подир детето си. Подразнена, произнесох: " Може ли първо да изляза?" И тогава жената грубо, с убийствена подигравка, сякаш аз бях някаква ненормална маниачка, която си присвоява изконните й права, отговори високо, за да чуе цялата опашка: "Моооже!". И гневно ми стори място - да изляза.
Тонът й беше на човек, който с яд и присмех, оказва огромно благоволение на някакъв претенциозен кретен. "Мооже, от мен да мине, хайде извличай се, идиотко!"
"Мооже! Мооже! Трябваше да изчакаш ние да влезем, но щом толкова се натискаш - мооже да вървиш на майната си!"
Колко подобни епизоди бележат деня ни, седмицата, годината? Колко пъти се срещаме с арогантната пасмина, която пренебрегва всички норми на цивилизованото поведение? Махваме с ръка, защото случаят е дребен, а държавата и светът се тресат от къде-къде по-сериозни проблеми! Оставяме такива незначителни случки зад гърба си, забравяме ги, а те лавинообразно се множат, превръщат битието ни в горчилка, опустошават живота ни. Как ще очакваме обществото да се облагороди и да стане по-справедливо, щом междуличностните ни отношения са взривени?
Какво ще научи това малко момиченце от майчицата си - че може да тъпче като валяк всеки изпречил се "досадник" - в магазина, в службата, в държавата? Че трябва да отстоява "правата си" като винаги "влиза първо" - за да утвърди своето "превъзходство"? Какви глигани ще произлязат от такива дечица, които несъмнено ще следват примера на родителите си - и ще го преумножат? Някога не само в семейството, но и в началното училище - и дори в детската градина - ни учеха на вежливост, вменяваха ни елементарните правила на поведение на цивилизовани личности. Внушаваха ни да си служим с думички като "моля, извинете, ако обичате, заповядайте, благодаря". Напомняха ни, че не можеш да се ръгаш като рогач, да се блъскаш, да пререждаш - и че в автобус, влак, магазин или ресторант, излизащите пътници или клиенти имат предимство пред влизащите. Отделя ли се внимание на този вид възпитание в днешните учебни заведения?
България за три десетилетия се превърна в нравствена пустош, в която преуспяват само мутрите, гьонсуратите, тъпигьозите. А какво ще бъде утре? Наблюдаваме последните гърчове на човечността, нейната унизителна агония. Бъдещето е на зверовете.
И "мооже би" трябва да бъда доволна, че госпожата все пак ме пусна да изляза, а не ми залепи шамар - както заслужавах!
Милена Върбанова
jvg
1 year before
Много вярно и точно, напоследък все по-силно прави впечатление невероятна агресия и простащина у голяма част от населението, породена вероятно както от възпитание, така и от интелектуален недоимък, тежък живот, комплекси и несъразмерни претенции. Хората вече не се опитват да се оценят обективно, всички са №1. Това действа подтискащо и озадачаващо, поне на мен, защото да им се обясни, че са невъзпитани, че не са прави, че има и друг подход, е невъзможно, другия вариант е да се бие човек с тях, т.е., да слезе на тяхното ниво, което пък е абсурдно, и реално вярно решение няма. Това са люде, които възприемат възпитанието и учтивостта като слабост и страх, типично по животински.
Коментирай