ЕВРОПА – НеКОИ БЕЛЕЖКИ ...

Демокрацията в Европа явно загни, когато през 1979 г. унгарската проститутка и „порно актриса“ Чичолина беше избрана в италианския парламент със скандален триумф, парадирайки открито с професията си, като остана в италианската политика четвърт век.

      Достойнството на Европа беше явно загубено през 2002 г., когато палестински терористи превзеха в Йерусалим светинята за християните - църквата „Рождество Христово“, като взеха монасите за заложници. Преговорите продължиха много дни, темата за богохулството въобще не беше повдигната, нито един терорист не беше дори ранен - те бяха освободени и дори приютени в толерантната Европа. Представете си огледална ситуация – християнски терористи превзеват главната джамия в Мека. Колко погроми над християни биха били извършени в отговор от мюсюлманите по света?

        Разумът напусна Европа, когато след атентатите в лондонското метро кралица Елизабет даде обещание, че „Терористите няма да могат да ни принудят да се откажем от нашите ценности“. Под „ценности“ трябва да разбираме готовността им да продължат да приемамат, да се грижат и издържат мигрантите, които презират британците и цинично ги използват. Вместо това мигрантите започнаха нагло да изискват от християните да се откажат от ценностите си: да не празнуват Коледа, да не продават алкохол и свинско, да не се разхождат по бански на плажа и да не правят слънчеви бани в парковете.

      Защо всички ние хукнахме по Европа в екскурзии и да живеем и работим там? Ние обичахме и ценяхме не сегашните импотентни и пасивни европейци, а техните велики предци, създали красива, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството. Идните години ще покажат крайния резултат: дали Европа ще умре с осакатената си представа за света, която нарича "европейски ценности" и покорно и толерантно ще се ислямизира, или ще намери сили да защити идентичността си.

В европейската политика вече се случват любопитни трансформации, засега на средно и над средно ниво. От една страна, прогресивната украинизация, а от друга, пробуждащото се разбиране за „последните дни на Помпей“. Затова премиерката на Италия публично обижда депутатите в парламента, а френският й колега, макар и задкулисно, нарича членовете на кабинета си „идиоти“, на фона на небивалите протести и сблъсъци по повод пенсионната реформа и настояване за мир в Украйна.

Рецидиви като тези обикновено съпътстват фазата на приемане. В този случай приемане на неизбежното. Военната ескалация има начало, но краят вече не зависи от волята на инициаторите на конфликта. В резултат на това надмощие печели не този, който остъргва дъното на складовете си за "експлозиви", както и за бойци (с недостиг на боеприпаси), а този, за когото всичко работи. На собствени суровини. С неограничени ресурси. И обединени в мисията си (това е много важен фактор) хора.

Заплашителната реторика, макар и подсилена със забраната за износ на санитарни бидета, уж така желани от руснаците се оказа лош заместител. Така в края на годината война ЕС се провали спрямо Русия...

Светослав Атаджанов