Тия дни се питах, има ли още фикуси в кулоарите на Парламента. Навремето тази стайна притурка не беше обикновен представител на растителния свят – тя се приемаше като важен елемент на номенклатурния фасон, колкото по-нагоре в йерархията се намираше съответният началник, толкова по-мощен фикус украсяваше кабинета му.
В първите години на Прехода, в Парламента имаше много забавни истории с фикуси – например, зад тях се криеха депутати от различни партии, за да заговорничат.
Фикусничеха зад фикуси.
Бяха романтични времена – Костов, например, разговаряше с теменужки. Приватизираш хайдушки, даваш на очевидни тъпанари ценни притежания на държавата, те, естествено, се провалят - и по този начин променяш съдбата на хиляди обикновени хора.
Обаче теменужката ти е под ръка, за да търсиш заедно с нея човещината в себе си.
Ако днес попиташ някой политик/депутат, какво мисли за цветята, той ще сметне, че не си с целия си, толкова са се опраскали новите ни първенци. Все едно да питаш някой вълк обича ли теменужки.
Специалистите препоръчват във всеки дом да има фикус – понеже той отнемал от агресивността на обитателите му, правел ги по-сговорчиви и кротки.
Този номер обаче изобщо не минаваше в нашия Парламент – и той продължаваше, продължава и до днес, да произвежда хулиганщина в огромни дози.
Но това, все пак, е бял кахър, ето защо: в Древния Рим Флора била богинята на цветята и всяка година в нейна чест организирали специални празници, наричали ги „Флоралии“, и голяма роля в тях играели хетерите. Куртизанките.
Представете си сега, клетият ни Парламент да произвежда не хулиганщина - а хетерщина. Първото сякаш изглежда за предпочитане.
Написах го и се разколебах – а може би, все пак, е по-добре да си имаме вземане-даване с хетери? Не знам – може би няма да е лошо да се дръпне един референдум по този въпрос: хулигани ли предпочитате или хетери?
Във всеки случай, едно е ясно – най-лошо е да си имаш работа с хулигани, страдащи от еректилна дисфункция, които мрат да пишат закони.
Тъй. Едновремешните стайни фикуси, подопечни на Мадам Флора, вече нямат значение.
Обаче други Фикуси, Фикусо-Човеци – колкото щеш.
Те са нещо специално – най-вече заради натрапчивата си безполезност. Техните „флоралии“ не траят само един ден, това са безкрайни празненства.
И вече не се крият зад фикуси, не фикусничат – а фОкусничат пред всички.
Правят си тъпите фокуси – и никой не се дразни от това.
Българинът отдавна е претръпнал, няма сили да се съпротивява, направо е анестезиран – гаврят се с него, обаче нищо не може да направи, напълно е парализиран - но пък усеща болката от оглупяването му.
В това фокусничество Човеко-Фикусите са майстори, от 30 години усъвършенстват таланта си да анимализират всичко, до което се допрат.
Най-напред посегнаха на Паметта за Миналото.
После се постараха да създадат поколения, за които истинската История няма никакво значение.
Хора, които дори не проумяват истината за своята съдба.
Последният пример: цял месец Народът не чу нищичко от мъртвородения Парламент за себе си. Той отново беше забравен заради бакалските сметки на избраниците му - как да нагласят Изборния закон, та да си отмъкнат по-голямо парче от баницата при следващите избори.
Но хората сякаш не схващат това, не проумяват пренебрежението, арогантно изразено към тях.
Тази недосетливост на „Суверена“ е направо плашеща.
Това е някакво специално обуначване – цял месец да не обелят и думица за теб, понеже са заети да си прегризват гърлата, и това да не ти направи впечатление.
По дяволите, какво се е случило/случва със „Суверена“?
А новите - самоназначили се „Съдници“ идват.
Те идват – с незнанието си, с което се гордеят, и с незачитането на предишните поколения/на Миналото.
Кой от Главните Фикуси ще ги припознае и наставлява?
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
