“Кой ще отговори? Гора от ръце…”
“Като си толкова умен, ела на мойто място и преподай урока, а аз ще седна на твойто място и ще се кикотя”
“Някой ден ще си забравиш и главата у вас”
“Не гледай към тавана, там няма нищо написано”
“Извадете по един двоен лист… Първа група откъм вратата, втора група – откъм прозореца”
“Изплюй дъвката в кошчетo!”
“Нещо смешно ли казах? Кажи ни, всички да се посмеем!”
“Двойката в дневника засега ти я пиша само с молив”
“Каза ли на вашите, че ще има родителска среща?”
"Утре – с родителите!"
"Счупеното се плаща в троен размер"
"Като ти е толкова смешно, иди да се разходиш"
“Напусни часа ми, няма да ти пиша отсъствие”.
“Ориентирайте се към приключване”.
“Ще ви разместя накрая!”
“От трийсет години съм учителка, такъв клас не съм имала до сега!”
“Кой е дежурен? Защо дъската не е изтрита?”
“Добре…Значи всичко ви е ясно. Следващият час ще видим колко ви е ясно”
Иво Сиромахов
Мишо
14 hours before
Иво, ментален сиромах си човече. До там ли стигна "креативността" в "творчеството" ти да ни напомняш кой какво е чувал?! Ами продължавай с "бисерите" си - какво са чували шофьорите от КАТаджиите, гражданите от чиновниците, децата от родителите си..... и можеш я "Пулицър" я Нобел, я Букър да грабнеш...
Коментирай