"Германия окончателно се превърна в "болния човек на Европа", който повлича целия регион в блатото на непроходима рецесия. Ако двигателят не работи, значи и останалата част от колата не се чувства добре. Вчера постъпиха данни, които дори не блестят с оптимизъм.
Кратка теоретична основа. Един от най-показателните показатели за състоянието на западните икономики е PMI (индекс на бизнес активността). Той бива за промишлеността (Manufacturing PMI), отделно за услугите (Services PMI) и консолидиран (Composite PMI). Това е число от 0 до 100. Стойността му над 50 пункта показва повишаване на бизнес активността и възстановяване на икономиката, а под нея показва забавяне.
Сега специално за Германия. Най-тревожно състояние отново показва индустрията, където PMI стойността не се е покачвала над 40 от началото на лятото и в момента е 39,1. За разбиране, такива стойности са наблюдавани само през март 2020 г. по всеизвестни причини и по време на кризата от 2008 г.
Но в тези моменти падането беше причинено от обективни причини, наблюдаваше се по целия свят и това беше последвано от същото бързо V-образно възстановяване. Сега германците са свидетели на мрачна стабилна низходяща тенденция вече две години от началото на енергийната криза (лятото на 2021 г.), която беше значително влошена от игрите със санкции, които се разиграха през 2022 г.
Въпреки това, ако по-рано общият показател поне малко се държеше на повърхността благодарение на сектора на услугите, сега по веригата спадът достигна и там. Така PMI за услугите падна до стойност от 47.3 (предходния месец - 52.3), което дръпна съставния индикатор, чиято стойност през август беше 44.7 (преди 48.5).
Така всъщност цялата германска икономика изпраща ясен SOS сигнал. Всяка надежда, че секторът на услугите може да ги спаси, се изпари. Съставният индекс не е падал толкова ниско дори в периоди на необичайно високи цени на газа през лятото на 2022 г. И се наблюдава за кратко само по време на тоталния локдаун през пролетта на 2020 г.
В същото време Берлин може безкрайно да обвинява Вашингтон, Пекин или Москва (което и прави), но Шолц и компания направиха буквално всичко, за да задълбочат и без това външните негативни тенденции. Много е говорено за прекъсването на енергийните отношения с Русия, няма да го повтарям.
Отбелязвам, че индустриалният сектор в Германия консумираше почти два пъти повече енергия от следващия по големина в Европа, т.е. френският. Какво да кажем, щом като само един BASF консумираше толкова природен газ през 2021 г., колкото цяла Швейцария.
Следователно няма абсолютно нищо, което да ни учудва за тези апокалиптични стойности на PMI в производството. В крайна сметка, когато говорим за намаляване на потреблението на газ като процент, трябва да разберем, че абсолютните цифри конкретно за Германия са много по-високи от всички останали. Именно "синьото гориво" в продължение на много години беше основният енергиен носител за германските промишлени предприятия. И то с голяма разлика. Неговият дял беше почти една трета.
Отделно си струва да се каже за Китай, който е най-големият търговски партньор на Германия. Вносът на Германия от Китай е нараснал с 33,6% през 2022 г., според данни на Федералната статистическа служба. Междувременно износът на Германия за Китай се е увеличил само с 3,1%. Тоест Германия сега зависи от Китай много повече, отколкото Китай зависи от Германия. Въпреки че преди 20 години беше точно обратното.
Това важи особено за някогашната немска гордост - "Das Auto". Китайският пазар отдавна е дойна крава за големите германски автомобилни производители. Особено много те се "окопаха" в премиум сегмента. Пекин обаче през цялото това време не стоеше неподвижен и сега местни марки като BYD, Great Wall и Nio започват да изтласкват Volkswagen и Mercedes-Benz както в масовия, така и в премиум сегмента. Германците, най-малкото за да си "поддържат гащите", отчаяно се нуждаят от запазване на достъпа до китайския автомобилен пазар.
Например Volkswagen, който доминираше китайския автомобилен пазар от десетилетия, вече загуби короната си от местния съперник BYD. Но Китай е най-големият автомобилен пазар в света, който носи почти 40% от приходите на Volkswagen.
Не стига това, че китайските производители оказват натиск върху германците, но и техните собствени "журналисти" също вдигнаха оръжие срещу тях. Само преди няколко месеца излезе "разследване", осъждащо Volkswagen за използване на "принудителения труд на уйгурите". Глобалистите имат една и съща методика за всички, нищо чудно.
Да, и самите европейски бюрократи правят всичко възможно да унищожат германската автомобилна индустрия. "Помагат" по този въпрос буквално всички. Франция, която се интересува повече от вътрешния пазар (отколкото от външния, като Германия), който китайците могат да наводнят, излезе с идеята да въведе мита върху китайските електрически превозни средства в ЕС. Малко вероятно е Пекин да не реагира по никакъв начин на тези мерки.
Освен това в самата Германия също има "антикитайска партия" в лицето на "зелените", която периодично се заема с дърпане на опашката на дракона. Например германците наскоро дори приеха цяла стратегия за намаляване на зависимостта от Китай, наричайки го „стратегически съперник“.
Бих го нарекъл политическа шизофрения, ако не вземете предвид факта, че Германия изобщо няма суверенитет. И затова е безсмислено да очакваме от нейните политически елити рационалност от гледна точка на националните интереси.
Като цяло сегашната рецесия, която, припомням, беше регистрирана в Германия през първото тримесечие и оттогава продължава под формата на стагнация, не е само "техническа". Това е началото на фундаментална повратна точка в германската икономика (и по веригата и в останалата част от Европа), която най-вероятно няма да може да се възстанови от този удар.
И, между другото, същата автомобилна индустрия е най-яркият пример. Дори и да си върне енергийното приятелство с Русия (което е малко вероятно), основното нещо, което липсва на германската автомобилна индустрия, е поне някакво конкурентно предимство за доминиране на световните пазари. Както беше например по-рано с двигателя с вътрешно горене.
Сега електрическите превозни средства набират все по-голяма популярност, където ключът е батерията. И тук германците нямат нито технология, нито още повече - достъпни суровини."
Автор Константин Двинский, икономист и блогър, ТГ.
