Една история, едно житие и една поема. Това са трите стълба в нашата литература, върху които ние градим националната си идентичност.
"История славянобългарская" на Паисий Хилендарски, "Житие и страдание грешнаго Софрония" на Софроний Врачански и "Горски пътник" на Георги Сава Раковски. В различни етапи от израстването на народа ни и изграждането на нацията ни тези три произведения имат фундаментално не просто значение, а значимост.
Сега искам да ви споделя малко за Раковски. Третият стълб.
Замислете се колко малко знаем ние за него, колко непознат всъщност е той. Да, ние знаем, че е бил революционер, знаем за легия някакви неща и знаем също така, че на него има кръстени улица и град. В общи линии, това знаем. Не е да сме го забравили, но не е и да знаем много.
След Освобождението България е силно разделена - не само на Княжество България и Източна Румелия, като хора сме били разделени. Скандали и караници - кой е имал по-голям принос за свободата ни, пък кой си приписва заслуги, разправии големи. Пет века напираме за свобода, пък после се изпокарваме. "Българска работа е това", сигурно ще кажете вие.
Не е. Не е българска работа това. След Освобождението един от първите сринати образи е този на Раковски. Започват едни писаници как е искал да продаде страната си, как си е падал много по мацки (вярно е било това), как е обслужвал чужди интереси, какво ли не се пише. Абе, все едно четете днешна пропаганда, само че е било тогава.
Раковски умира през 1867-ма и направо следосвобожденският човек може да си се зачуди: "Абе, тоя Раковски умря преди повече от десет години, какво му ръчкат кокалите сега с тия статии?". И сигурно някакви следосвобожденски хора са си го казвали това, чудили са се защо, аджеба.
Защото, приятели, това не е просто ръчкане на кокали, това е бутане на третия стълб на нашата идентичност. Защото именно Раковски пръв сред българите говори за европейска равнопоставеност и пръв говори за българската идентичност като равнопоставена в европейското културно пространство. Защото Раковски е полиглот, защото е ориентирам към Европа и защото си представя едни съвсем различни и прогресивни взаимоотношения между балканските народи. И - ако мога да го кажа на езика на "Facebook" - освободителите не харесват това.
Именно идеите на Раковски вдъхновяват Левски - нашият най-безспорен национален герой. Никога не трябва да забравяме този факт.
Онази следосвобожденска пропаганда всъщност постига целите си. Ние го знаем Раковски, но ние не знаем за Раковски. Сриването на образа на Раковски затваря очите на новата и свободна държава към Европа. Така работи пропагандата. Бута стълбове.
Моето дете обожава мюзикъла "Хамилтън". Знае всичките песни наизуст, изчете ужасно много за Founding Fathers, след което започна да чете и за американските президенти. И е истински удивена и респектирана, и впечатлена от Аликзандър Хамилтън и от огромната му роля в изграждането и формирането на американската нация.
За нас Раковски е това, което е Хамилтън за Щатите. Космополит с огромна роля. Много по-голяма, отколкото знаем.
Ще ви споделя нещо. Ние с вас, приятели, сме едни горски пътници. При всичките ни плюсове и минуси, качества и недостатъци, ние трябва да се държим един за друг, за да не ни държи друг. И да не бутат стълбовете ни.
В неделя пред нас има много важен избор. В трудно време, при трудни обстоятелства. Ето, днес видях, че с трикове, хватки и тарикатлъци ние, българските граждани, сме лишени от възможността за видеонаблюдение на изборите. И това пак е затваряне на очите ни.
Не ни е за пръв път да ни е трудно. Справяли сме се и преди, и сега ще се справим.
А това, което ви препоръчвам да направите до изборите е да прочетете "Горски пътник". Или да препрочетете тази поема. Да четете за Раковски и да си припомните за него.
Днес се навършват 200 години от рождението му, длъжни сме да знаем много повече за него, отколкото знаем. И да го помним, защото дългата история не е задължително да означава и дълга памет. А и свободата, сами знаете, не е лесно да се държи, усилия трябват.
Накрая искам да ви кажа една дума с цялото си сърце.
Благодаря ❤.
Мартин Димитров
