ГОЩАВКА С БЪКЛИЦА И ДРЯН И МАЛКО СВЕТСКО ДРЪН- ДРЪН...
нЕкои съображения как се ходи на парти, какво се говори и има ли то почва у нас?
от Евгени Минчев
Всеки ден ходя на парти, на някоя вечеря или обяд. Служебни или пък лични. Срещи, които обещават да са забавни, интересни или поне поучителни. Нищо подобно. Освен, че хората закъсняват, не потвърждават или изобщо не идват, те не влизат на мястото на събитието а връхлитат. Връхлитат, потни и задъхани, с огромните си палта, с огромните си букети или кутии с бонбони /какъв скучен избор/, внасят какафония вместо да допринесат със стил и красив поздрав.
Когато потното чело е изтрито надлежно, косите са отметнати до три пъти назад с тикови движения от дамите, се започва- „Ми, какво да пием? Ти какво ще пиеш? Ама ако ти не пиеш, аз няма да пия. Ама, я сипи една водка, пък после ще го мислим“ ... Абе, ти ваксинира ли се? Уф и аз много го мисля, ама ще реша, продължава монологът на все още отмятащата коси първа гостенка. „Е-е-е-е, много ти е хубава терасата, що не си я покриеш цялата“ . Ми, хайде, наздраве, все така да ти е- всичко това изречено с парче синьо сирене в устата, което хвърчи безразборно при говоренето и част от него е на ревера на домакина.
Идват още гости, крякането взема нотни върхове, нещо като в разпяване на самодеен оперетен хор в читалище. Ама ти, ваксинира ли се- отново шета като основна тема на партито, след което някое общопознато име дава тон за първите клюки. „А-а-а-а-а... не си прав. Той е такова добро момче/момиче“ , след което се казват и не чак толкова добрите им качества.
Прекъсването е много важен нов навик на обществото, като докато ти обясняваш нещо на един, той внезапно се обръща към друг и започва съвсем друг разговор. Опита да си върнеш събеседника носи крещене през масата и накрая разбираш, че никой никого не слуша. Номерът в такива случаи е не да се надвиква а да говориш тихо и мазно и бавно по съответната тема, с интонация на крайна инстанция. Там обикновено се заема позиция на „учителко любима“, устните се нацупват лекичко, погледът обхожда всички събеседници и така можеш да си осигуриш внимание в общия хора от клявки и клявчовци.
Какво е парти без няколко счупени чаши, всички се отдръпват, домакинята вири дупе към тавана и след минута между хахаха и хихихи, повредата е отстранена. Домакинът гледа домакинята навъсено.
Първите гости си тръгват на слабо време, последните идват точно когато партито трябва да свърши. Отново потни, отново с палта, дисаги, букети, пралини, бонбони /ама те са любимите на белгийският посланик/... Ама, какъв посланик, пълнотелесна ми госпожо, вижда се, че са любими Вам. По стъпалата някой току се поспре- И ще се видим, пак ще се видим, а-а-а-а-а, ама как си изкарахме само. И вместо да слиза надолу, изкачва се две три стъпала нагоре и шепнешком пита- Какво мислиш за новото правителство. Айде, айде, че не е за по телефона, съкън, за по стълбищата, бих казал аз.
Някой си е забравил шала, друг телефона, трети визитната картичка. Връщат се! Части от банички, щрудел и рязани моркови в сол и зехтин се въргалят под обувките им. Ох, ето го шала. Пак ще се видим, хайде пак ще се видим... От Youtube звучи Азис.
Някой хвърля през балкона последната забравена ръкавица и така хвърля ръкавица за следващ безсмислен купон. На следващият ден, по правило българско, никой не благодари . Найс, а?
