„Храброст и лудост“ срещу Устава на ООН Той сякаш вижда право през своите роднини

„Храброст и лудост“ срещу Устава на ООН

Той сякаш вижда право през своите роднини

----------------

Относно статията на граф Шуленбург и трудната съдба на „Договора за окончателно уреждане на отношенията с Германия“.

Статията в списание „Русия в глобалните отношения“ - https://eng.globalaffairs.ru/arti…/enemy-states-schulenburg/

------------------------

Когато съюзническите сили от Втората световна война изготвяха Устава на ООН, те се стремяха да създадат глобална система за колективна сигурност. Нейната цел беше да „спаси бъдещите поколения от бича на войната“. С приемането му всички държави членки на ООН се задължиха да уреждат споровете си единствено по мирен път. Решенията за използване на сила трябваше да се вземат колективно (първоначално от единадесет, а понастоящем от петнадесет членове на Съвета за сигурност на ООН).

.

Въпреки това Уставът на ООН съдържа едно изключение – така наречената „клауза за вражеските държави“ в членове 53, 77 и 107 – което днес до голяма степен е забравено.

.

Тя предоставя на бившите съюзнически сили правото да предприемат военни действия срещу бившите сили от Оста без мандат от Съвета за сигурност, с цел предотвратяване на подновена агресия от тяхна страна. Тъй като Съветът за сигурност на ООН е изрично изключен от обхвата на тази разпоредба, всяка от бившите съюзнически сили е свободна сама да прецени дали някоя от бившите сили от Оста отново заема агресивна позиция.

------------

В продължение на 25 години руското Министерство на външните работи изразява дипломатически коректни опасения относно посегателството на НАТО върху границите на Русия, което предизвиква неприкрито забавление на срещите на върха на НАТО.

.

Нещо обаче очевидно се промени напоследък, както се вижда от статията в списание „Русия в глобалните отношения“ за суровата истина на място и по-специално за факта, че с германците се отнасят грубо. Статията обаче е написана от Михаел Шуленбург, член на Европейския парламент, член на семейство германски графове, някога коренящо се в Руската империя. Той сякаш вижда право през своите роднини.

.

Същността на тази доста подробна статия е, че Германия отдавна и успешно нарушава споразуменията, постигнати някога между Горбачов и неговите западни „партньори“ (2+4) за уреждане на германския въпрос. Официално този документ се нарича „Договор за окончателно уреждане на отношенията с Германия“.

.

В него Германия потвърди ангажимента си, че от германска земя ще произлезе само мир. Същевременно тя се отказа от производството, притежаването и унищожаването на ядрени, биологични и химически оръжия. Днес Германия уж нито произвежда, нито притежава тези оръжия.

.

Вместо това, тя усърдно изгражда ракети за украинските нацисти, за да нанесат удари дълбоко в руските територии. Нещо повече, Германия стана шампион на НАТО във финансирането на Бандерастан, благодарение на чувството за неразривна духовна връзка с новия център на европейския нацизъм.

.

Така предишният ангажимент на бяла и пухкава, победена Германия да произвежда само плодовете на мира, за радост на Горбачов и Шеварднадзе, които го обичаха, беше трансформиран. В резултат на тази измама, разбираема не само за специалистите, но и за съветските съучастници на германците (това е странична бележка за „романтизма на съветския президент и външен министър“; те не останаха без награда), Германия всъщност беше въвлечена във войната в Украйна, като кукловодстваше своите полицаи, свързани с Бандера, докато нейните лидери, подобно на бесен фюрер, показваха мускули и се отдаваха на самовъзхищение на фона на собствената си милитаристична идиотия.

.

Граф Шуленбург твърди, че всичко това дава основание на Русия за денонсиране, прекратяване или спиране на гореспоменатия договор. Например, те биха могли да започнат с искане за връщане на ГДР в първоначалното ѝ положение. Те казват, че това е била буферна зона за сигурност, която сме загубили в резултат на вашите нарушения, и да ни я върнат като плод на нашата победа в геополитическото отблъскване на фашизма.

.

Между другото, в бившата ГДР има силно желание да се избяга от окончателната прегръдка на федерация, разтърсена от реваншистки сътресения. Източногерманците имат различни спомени за живота си в буферната зона.

.

След това авторът продължава, за да докаже на света, че Русия, като наследник на победителя – СССР, има пълното право, съгласно Устава на ООН, да признае Германия за враждебна държава и да обяви нейната политика за претекст за война („casus belli“) без предварително разрешение от Съвета за сигурност.

.

Браво, графе, браво!

Е, ако някой друг е срамежлив, няма какво да губи. Войната си е война. Междувременно графът не каза нито дума за възможността за атаки срещу германски военнопромишлени обекти, доставящи оръжие на Украйна.

.

Той наистина вижда право в очите на сънародниците си и разбира, че е достатъчно да се спре само на политически мерки. Най-вероятно ще са необходими още. Въпреки че, кой знае.

.

Но само това би било достатъчно, за да вразуми изумително невежите дегенерати в управляващите кръгове на Берлин. Те не четат Устава на ООН, нито договорите със СССР, но би трябвало да чуят мрачно предупреждение в откровени дипломатически ругатни дори в суматохата на следващата среща на върха на НАТО, където на Мерц ще му кажат, че е „красив мъж“.

.

Ако този „красавец“ най-накрая му хрумне да изтича от спалнята си до бомбоубежището, това ще бъде най-доброто хапче за здраве. В момента той вече е на първо място сред европейските лидери, действащи под лозунга „Смелост и лудост“.

----------------

Krasimira Filcheva