И в най-мрачните си кошмари не съм си представяла, че руснаци и украинци ще се избиват така ожесточено. Сигурна съм, че зад всичко това има прекалено много политика и мръсни игри. И никой не е невинен от големите световни играчи.
Имам приятели в Русия, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония. И в много други държави. От различни националности, раси и религии. Макар и за кратко съм живяла на различни места по света, била съм в почти всички европейски страни, стъпила съм и на още 3 континента. Един от асистентите ми е от Ирак, дипломантът ми е от Нигерия. При нас са идвали на кратка специализация студенти от къде ли не, последните бяха от Ливан, Тунис, Испания и Чехия. Някога говорех прилично 4 езика освен родния си, днес ползвам само от два от тях. Това, което отдавна съм разбрала, е, че зад различната ни външност всички ние – хората, сме удивително еднакви. И имаме нужда от едни и същи, съвсем простички неща, за да бъдем щастливи.
Обичам пъстротата на света, в който живеем, многообразието му, различността и единството му. Чувствам се прекрасно и в малки затънтени села и в огромни мегаполиси.
След две години на пандемия, в които осъзнахме как един невидим вирус може да преобърне живота ни с главата надолу, продължавам да обяснявам, че трябва да се научим да живеем с него. Но явно хилядолетия не са ни стигнали на нас – хората, да свикнем да живеем едни с други.
И се питам какъв е смисълът да работим върху генна терапия и да търсим лекарства срещу рак, да създаваме нови поколения ваксини и да се опитваме да забавим старостта в свят, в който застрашително дрънчат оръжия, летят смъртоносни ракети и падат бомби. Свят, който предпочита да се въоръжава, вместо да влага пари в борбата с общите ни врагове – болести, глад, климатични промени и унищожаване на природата. Свят, в който с едно натискане на бутона може да бъде заличено половината човечество. Свят, в който човешкият живот очевидно не струва нищо, а лъжите и лицемерието са нещо съвсем естествено.
Чувствам се изключително омерзена и наранена от всичко , което се случва. Не само в последните няколко дни, а в последните много години.
Наистина ли не сме в състояние да си научим урока. И къде изобщо отиваме.
Радостина Александрова
