Изгледах репортажа за починалата жена пред Спешното отделение във Враца.
И пак не ми се пише.
Не ми се пише, защото нямам обяснение за много неща.
Например:
- Как едни болници са лъскави и в тях има всичко, а други приличат на отдавна изоставени казарми, в които мирише на гниещ слонски труп, поръсен с хлорна вар.
- Как едни доктори взимат на месец шест цифрени заплати, а медицинските сестри се срамуват да кажат колко получават в края на месеца.
- Как правителството ще решава проблемите на хората, когато има “Правителствена болница”, а за хората има “Спешно отделение на ужасите” във Враца.
- Източва ли се Здравната каса или това е само усещане?
- Кой е здравен министър и евентуално ще има ли промяна в ресора му?
- Защо изобщо има държавни болници?
- Защо, по дяволите, трябва да събираме пари за лечение на деца?
Много още въпроси ме карат да не пиша, но да не се отнасям, че много ще се разпиша. Исках да кажа само, че не гледам телевизия от началото на годината, но изгледах репортажа в нета.
И ми се набиха в главата думите на мъжа до колабиралата жена в инвалиден стол, към сестрата:
- Тя умря, няма какво да пишеш. Пиши ѝ направо смъртен акт!
И 5 годишното ѝ дете, станало свидетел на всичко, до нея…
Как да ми се пише? Дайте направо да подписваме смъртния акт на здравната ни система и да се свършва. Няма смисъл от писане тук.
Затова и няма да пишем. Няма и да четем. И репортажи по телевизиите няма да гледаме, че току-виж сме се видяли как умираме чакайки в инвалиден стол пред ”Спешно” отделение.
Теодор Михайлов
