Как „стратегическото търпение“ на Иран премина към рязко възпиране?
Ответните удари на Иран срещу Израел не бяха нанесени самостоятелно. Стратегическите партньори Русия и Китай са зад гърба на Техеран и тяхната роля в конфликта в Западна Азия само ще нарасне, ако САЩ не държат Израел под контрол.
Малко повече от 48 часа преди въздушното нападение на Иран над Израел през небето на Западна Азия, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков потвърди официално това, което досега е било в най-добрия случай мълчалива дипломатическа подкрепа.
„Руската страна поддържа контакт с иранските партньори относно ситуацията в Близкия изток след израелския удар по иранското консулство в Сирия.” Рябков добави: „Поддържаме постоянна връзка с Иран. В близко бъдеще в БРИКС се очакват нови задълбочени дискусии по целия набор от въпроси, свързани с Близкия изток.”
След това той скицира Голямата картина:
Съучастничеството с действията на Израел в Близкия изток, които са в основата на политиката на Вашингтон, в много отношения се превръща в първопричина за нови трагедии.
Тук, накратко, имаме висш дипломатически координатор на Русия с БРИКС – в годината на руското председателство на многополюсната организация – индиректно послание, че Русия пази гърба на Иран. Трябва да се отбележи, че Иран вече стана пълноправен член на BRICS+ през януари .
Въздушното нападение на Иран този уикенд потвърди това на практика: техните системи за насочване на ракети използваха китайската сателитна навигационна система Beidou, както и руската система GLONASS.
Това е руско-китайската подкрепа отзад и нагледен пример за БРИКС+ в движение.
„Поддържаме постоянна връзка“ на Рябков плюс сателитната навигационна информация потвърждава дълбоко взаимосвързаното сътрудничество между стратегическото партньорство Русия-Китай и техния общ стратегически партньор Иран. Въз основа на огромния опит в Украйна, Москва знаеше, че библейската държава ще продължи да ескалира напрежението, ако Иран само продължи да упражнява „стратегическо търпение“.
Превръщането на „стратегическото търпение“ в нов стратегически баланс трябваше да отнеме известно време – включително обмен на високо ниво с руската страна. В крайна сметка остава рискът израелската атака срещу иранското консулство/резиденция на посланика в Дамаск да не се окаже ремиксът от 2024 г. на убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд.
И не забравяйте Ормузкия пролив
Техеран успя да преобърне мащабните западни психологически операции, целящи да го тласнат към стратегическа грешна стъпка.
Иран започна с удар. Докато американо-израелската страховита порнография излезе извън класациите, подхранвана от хитри западни „информационни данни“, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) направи бърз страничен ход, завладявайки израелски контейнерен кораб близо до Ормузкия пролив.
Това беше изключително елегантна маневра – напомняйки на колективния запад за контрола на Техеран върху Ормузкия пролив, факт, неизмеримо по-опасен за западната паянтова икономическа къща от карти за всеки ограничен удар по техния „самолетоносач“ в Западна Азия. Това все пак се случи.
И отново, с известна степен на елегантност. За разлика от израелската „морална“ армия, специализирана в убийството на жени, деца и възрастни хора и бомбардирането на болници, джамии, училища, университети и хуманитарни конвои, иранската атака беше насочена към ключови израелски военни обекти като въздушните бази Неватим и Рамон в Негев и разузнавателен център в окупираните Голански възвишения – трите центъра, използвани от Тел Авив при удара му по консулството на Иран в Дамаск.
Това беше изключително хореографирано шоу. Множество знаци за ранно предупреждение дадоха на Тел Авив достатъчно време да се възползва от разузнаването на САЩ и да евакуира изтребители и персонал, което беше надлежно последвано от ползване на множество американски военни радари, координиращи отбранителната стратегия.
Това беше американската огнева мощ, която разби по-голямата част от това, което бе рояк от 185 безпилотни летателни апарата Shahed-136 - използвайки всичко - от монтирана на кораб противовъздушна отбрана до изтребители. Останалите бяха свалени над Йордания от военните на Малкия им крал – арабите никога няма да забравят предателството му – и след това от десетки израелски самолети.
Отбраната на Израел беше де факто наситена от комбинацията самоубийствен дрон-балистична ракета. На фронта на балистичните ракети няколко пробиха гъстия лабиринт на противовъздушната отбрана на Израел, като Израел официално заяви девет успешни попадения – интересното е, че всички те поразиха супер подходящи военни цели.
Цялото шоу беше с бюджет на мега блокбъстър. За Израел – без дори да се брои цената на самолетите на САЩ, Обединеното кралство и Израел – само многослойната система за прихващане му струва минимум 1,35 милиарда долара , според израелски служители. Ирански военни източници изчисляват цената на техните залпове с дронове и ракети само на 35 милиона долара, което е 2,5 процента от разходите на Тел Авив. При това направени с напълно местна технология.
Нова западноазиатска шахматна дъска
Отне само няколко часа на Иран най-накрая да метастазира стратегическото търпение в сериозно възпиране, изпращайки изключително мощно и многопластово послание към своите противници и майсторски променяйки играта в цялата западноазиатска шахматна дъска.
Ако библейските психопати се включат в истинска гореща война срещу Иран, те няма шанс Тел Авив да прихване стотици ирански ракети и то най-съвременните, които бяха изключени от настоящото шоу без механизъм за ранно предупреждение, разпространен няколко дни? Без чадъра на Пентагона от оръжия и средства израелската отбрана е тотално пробита.
Ще бъде интересно да видим какви уроци ще извлече Москва от това изобилие от фоерверки в западноазиатското небе. Нейните лукави очи внимателно наблюдават бясната израелска, политическа и военна тенджера, докато покачва бавно горещината – и сега подскачащата и крещяща жаба в нея.
Що се отнася до САЩ, война в Западна Азия – такава, която те не са планирали сами – не отговаря на непосредствените им интереси, както потвърди по имейл един верен привърженик на Deep State от старата школа:
Това може завинаги да сложи край на района като петролен регион и астрономически да повиши цената на петрола до нива, които ще сринат световната финансова структура. Възможно е банковата система на Съединените щати да се срине по подобен начин, ако цената на петрола се покачи до 900 долара за барел, ако петролът от Близкия изток бъде прекратен или унищожен.
Не е чудно, че комбото на Байдън, дни преди иранския отговор, неистово молеше Пекин, Рияд и Анкара, наред с други, да задържат Техеран. Иранците може би дори щяха да се съгласят – ако Съветът за сигурност на ООН наложи постоянно примирие в Газа, за да успокои регионалната буря. Вашингтон мълчеше.
Въпросът сега е дали ще остане ням. Мохамад Багери, началник на Генералния щаб на иранските въоръжени сили, мина направо по същество :
Предадохме съобщение на Америка чрез швейцарското посолство, че американските бази ще станат военна цел, ако бъдат използвани в бъдещи агресивни действия на ционисткия режим. Ще приемем това като агресия и ще действаме по съответния начин.
Дилемата на САЩ се потвърждава от бившия анализатор на Пентагона Майкъл Малуф:
Имаме около 35 бази, които обграждат Иран и по този начин те стават уязвими. Те трябваше да бъдат възпиращ фактор. Ясно е, че възпирането вече не е на масата тук. Сега те се превръщат в американската „ахилесова пета“ поради тяхната уязвимост към атака.
Всички залагания за това как комбинацията САЩ-Израел ще се адаптира към новата реалност на възпирането, създадена от Иран. Това, което остава, за историческия момент, е бременното със смисъл въздушно шоу на мюсюлмански Иран, който сам отприщи стотици дронове и ракети срещу Израел, подвиг, който се слави из всички земи на исляма. И особено от очуканата арабска улица, подчинена от западнали монархии, които продължават да правят бизнес с Израел заради мъртвите тела на палестинците от Газа.
