Когато си отиват хора като Татяна Лолова, си отиват не само хора, а цяла една епоха в културата ни

Когато си отиват хора като Татяна Лолова, си отиват не само хора, а цяла една епоха в културата ни. И щеше да е утешително, ако бяхме научили нещо от тях и го сътворявахме в културата и делата си.

Обидно е, когато сме закърмени с артисти като Данаилов, Лолова, Карамашев, Коканова, Тодор Колев, Парцалев, Мутафова, Апостол Карамитев... да изпитваш наслада от просташката игра на актьори като Бакалова; да наричаш култура и носител на дълбок смисъл филми като Борат.

И не носталгията по отминали времена ни кара да тъжим за актьори като Лолова, а това, че настоящето ни не може да създаде такива като нея.

Но пристан и спомен за нея ще има, докато има хора, които не дават път на пошлостта и мерзостта и на това да оцапаш културата в името на славата. Славата е в самата култура. И в хората, които са нейни крепители. Като Лолова.

Поклон!

Персефона Коре