К'во да го правим този?

Пускам еНа сълза...

Скъпи приятели, последователи и читатели,

К'во да го правим този? 

Кирето отново ни развълнува с поредната си патетична изповед, гарнирана със сълзлива семейна история, която удобно му служи за пореден политически пиар. Смятам, че това вадене от нафталина на спомени за баба си няма никакво отношение към неговите собствени лъжи, измами и национални предателства. Допускам, че цели да привлече последователи на ПП, ама... баламите вече са се ориентирали в друга посока.

Прочетох текста му два пъти и, ако не ми беше известно кой е авторът, можеше да си помисля, че пред мен стои непоклатим борец за справедливост, човек на честта, който би жертвал всичко за родината.

Обаче... действителността е съвсем различна – този човек е доказан лъжец, който подписа декларация с невярно съдържание, за да стане министър-председател. За морала му може да съдим и по факта, че докато размахва национални каузи, задкулисно въртеше схеми с посредници за руския газ, които ощетиха всеки български гражданин. Може да си припомните и за парапетната му история на женен мъж с три деца.

Хипотетично, ако е вярна разказаната история, смятам, че ако баба му беше жива, щеше да се срамува, че внукът ѝ е човек, който се кълне във високи ценности, но на практика действа като класически политически измамник.

Що се отнася до уроците от историята – да, не трябва да забравяме миналото, но още по-важно е да не позволяваме на днешните мошеници да се представят за носители на морал.

Лилия Божкова