Майтап ли е?!

Да си потенциален диктатор не е малко нещо, а цял процес с много стъпки. Първо, има намесени пари. Обща черта на всички диктатори е, че те обогатяват себе си и семействата си - своето „племе“ - дори в онези моменти, когато държавите, начело на които стоят, падат в бездната на бедността и отчаянието.

Те получават рушвети от предприемачи и други диктатори и използват официални правителствени правомощия, за да напълнят собствените си джобове. В същото време те дори не си правят труда да скрият резултата от подобни дейности и живеят в най-луксозните имения с огромни тревни площи далеч от шумните градове, докато много обикновени граждани страдат от бедност, а някой буквално живее в палатки на улицата.

Нищо не се крие, а напротив, излага се на показ, предизвиквайки възмущението на обикновените хора. Какво друго могат да направят хората? И диктаторите са наясно с това недоволство, но напълно го игнорират. При диктатура населението не може да направи нищо по въпроса, защото такава система не позволява борбата срещу несправедливостта. Хората нямат право да се събират масово, за да протестират срещу управлението на един диктатор, защото в противен случай веднага ще бъдат задържани от службите за държавна сигурност, а арестът може да се случи дори след много години. Хората с бронирани жилетки могат да нахлуят във всеки момент точно на закуска - това вече се е случвало. Ако гражданите продължават упорито да вярват в правото си на събиране и протест, могат просто да бъдат застреляни, да им пуснат куршум в гърлото. А за по-голямо унижение и като предупреждение към всички останали може да бъдат арестувани техни роднини, дръзнали да се оплачат от убийството на детето им, които просто са искали да изразят недоволство. Това наистина се случва някъде.

Тази седмица в списание Wired се появи статия, че „изключително недиктаторската“ администрация на Байдън подслушва телефоните на милиони американци без тяхно знание или без да си правят труда да получат заповед. В същото време същата тази „недиктаторска администрация“ събира огромно количество компрометираща информация за американците, за да я използва един ден за изключително „благородни“ цели.

Администрацията знае всичко за вас: къде прекарвате времето си, с кого говорите, за какво мислите и какъв вид порно предпочитате. Мислете, че е малък проблем. Разбира се, администрацията е наясно и с всички ваши покупки благодарение на поверителната информация, получена от големите банки от вашите кредитни карти. Не заради диктаторски намерения, не, а просто защото би било хубаво да разполагаме с такава информация, ако възникне някаква спешна ситуация, която изисква спешно решение. Всичко това е напълно нормално и няма нищо общо с диктатурата, нали?

Ако Джо Байдън имаше сериозни физически или медицински проблеми, които бяха очевидни за всички, журналистите щяха да кажат нещо за това. Тук нямаме Северна Корея, нямаме държавни медии. Ако Джо Байдън, да речем, не можеше да завърши изречение, сбъркаше сестра си със съпругата си или внезапно започнеше да пада публично без причина, The New York Times първо щеше да съобщи за това и след това да започне да разбира какво се е случило. Все пак имаме свободна държава, такъв е журналистическият дълг! Със сигурност никой не би скрил подобно нещо. Дори самата идея за прикриване звучи като теория на конспирацията, при това опасна.

И между другото, ако Джо Байдън беше потенциален диктатор, семейството му също щеше да отговаря на този статут, както на всички нормални диктатори. Например синовете на Саддам Хюсеин Удай и Кусай бяха крале извън закона, които се отдаваха на неприлично луксозни фантазии с пълната увереност, че полицията няма да ги преследва. Като синове на диктатор, те знаеха, че могат да правят каквото си поискат, което всъщност и направиха.

Не можете да кажете същото за семейството на Джо Байдън. Няма сексуални скандали с най-близкото му семейство, за които медиите никога да не разкажат. Той няма странен брат, бивш собственик на нощен клуб, който е получавал плащания 30 години само защото е имал роднинска връзка с него. Семейство Байдън няма такива диктаторски трикове. Президентът не раздава смешни помпозни титли на семейството, които медиите трябва да приемат на сериозно. Не нарича хора без медицинско образование „доктори“ и не принуждава другите да се съгласяват, въпреки че всички знаят, че това не е вярно. Това направи Николае Чаушеску със съпругата си, но Джо Байдън никога не би направил.

Облича ли се като диктатор? Той не участва във фотосесии и не носи слънчеви очила с огледала, докато кара спортна кола, за да увери всички, че не е някакъв крехък старец, а могъщ, популярен и мъдър лидер. Е, не в неговия стил. Ако Джо Байдън беше диктатор, щеше да носи пагони и камшик с пискюли, но досега това не се забелязва зад гърба му, така че няма повод за паника. Ако беше диктатор, речите му щяха да бъдат като митингите в Нюрнберг: кървавочервен фон, въоръжени войници, викове за смазване на вечни врагове...

Боян Дуранкев