МИСИРКИ И МИСИРИ

Във времената на мисирките най-естествено е да има мисири. Не знам дали съществува такава дума, но приемете, че мисирът е пуяк, който командва или си въобразява, че командва. 
Един такъв мисир – титан на мисълта, политиката и най-вече – на енергетиката, отново „възкреси“ идеала на Българското възраждане – „Свобода или смърт“. 

Гледаш го – класически мисир, латексов отвсякъде и обтекаем, нагушен с всякакъв вид валутни зърна в гушата – иска да ни баламосва с възрожденското „свобода или смърт“. 
Мисирът използва „контекста“ на войната в Украйна, за да свърже нашето възрожденско „свобода или смърт“ с нежеланието – според него – украинците да бъдат роби на Путин. И нашето българско нежелание също да сме роби на Путин. И в тая връзка и той – мисирът, също не искал да бъде източен роб. Какво познаване на българската народопсихология…

Ако сте ходили по селски дворове или някъде сте виждали „стадо“ мисирки и мисир, може и да сте забелязали как по някое време мисирът пуяк се издува целият, разперва си перата на всички страни, сваля си едното крило ниско до земята и почва да се върти. От надуване и от мисирски хормони не знае какво да прави и се върти, за да привлича внимание. 
Нашият герой е със светлочервено излъчване, със силна редукция и с претенции за „компетентности“ от неизвестен порядък.Ако „свободата“ поиска, този героичен мисир, може да бъде шеф на партия, министър, политически рекетьор, шмекер, но никога няма да стане войвода на чета, на чието знаме да пише „Свобода или смърт“. 

Сигурно затова героичната смърт няма да иска и да го погледне – гнуси се от него. Във времената на мисирките някои от пуяците забравят, че са просто бръмбари и могат да бъдат клъвнати във всеки момент.
Има още една особеност, която е много характерна за пуяците мисири – от клюновете им надолу се провисват едни дълги кожи – като малко въженце или връв, и така държат главите им наведени надолу. Хем си пуяк и се надуваш, хем една връвчица или въженце дърпа винаги главата ти надолу. Каква природа само, какъв баланс.
Да си мисирка или мисир, е начин на живот, състояние на духа и избор. 

Оставете тия приказки за свобода и смърт! Посвийте си крилата, уважаеми и неуважаеми пуяци мисири. Не ни подценявайте и не забравяйте, че рано или късно пуйките и пуяците полягат опечени в тавата – я за Деня на благодарността, я за Коледа, я за някоя годишнина от партийна победа. 
Не ме питайте кой е мисирът. Просто гледайте и ще го познаете веднага. Не са един и двама.

Николай Милчев