Мисля, че сме в крайния стадий от еволюционната крива на една умираща цивилизация

Мисля, че сме в крайния стадий от еволюционната крива на една умираща цивилизация, решила да финансира собствения си политически суицид в името на по-евтината логистика и денонощния достъп до дюнери.

Има дълбоко неразбиране на междувидовата биология, собствениците на бизнеси си внасят функционално неграмотен пролетариат, за да заобиколят синдикатите, а вторите експлоатират доверчивостта на първите с ефикасност на гъбична инфекция.

Корпоративният капитал се нуждае от нискотарифна биомаса за да подбие пазара на труда, а мигриращите излишъци от Третия свят, чийто калкулиран жизнен стандарт клони към този на овдовял плъх, имат неутолим афинитет към европейската флора и фауна.

Това е макроикономически метаболизъм, при който местният елит усвоява вносна човешка тъкан за минимизиране на производствените разходи, докато внесена тъкан методично разяжда наивността на западната welfare-система, превръщайки я в шведска маса за алчни примати с бърз размножителен цикъл.

Едините искат евтин труд, другите - достъп до високи доходи и социални блага наготово. И двата модела паразитират върху държавния апарат. Те се използват взаимно, докато изтощават ресурсите на цялата система. Това е симбиоза на най-агресивните и безскрупулни части на биомасата.

Капиталистическият паразит приватизира печалбите от ниския разход за труд и социализира загубите от системния срив, прехвърляйки разходите за интеграция върху институциите.

Демографският скакалец локализира пукнатините в същите тези институции и ги дефрагментира чрез неограничена консумация на ресурси.

Това е синхронизирана преса на алчността, разкъсваща терминалната инфантилност на западната welfare-система едновременно отгоре и отдолу.

Единствената жертва в тази съвършена схема на утилизация си ти, чиято основна функция е покорно да бъде синтезиран в безкраен поток от данъчна ликвидност, служеща като стерилен хранителен бульон за поддръжката на двете симбиотични колонии.

Да осъждаш агресивния отток на социални ресурси, е като да очакваш от говеждата тения да организира благотворителен бал за укрепване на чревната флора, вместо да се нахрани и мултиплицира на твой гръб.

-------

Когато фискалният ресурс за купуване на класов мир пресъхне и интеграционните фондове за мигрантските и корпоративни кърлежи станат невъзможни, системата ще заличи самата концепция за „човешки права“.

Правата винаги са били луксозен вторичен продукт от историческата аномалия на лесно достъпните въглеводороди и временния излишък от кредити.

Паразитиращият елит вече се готви да архивира държавния апарат в папките за спам и да приватизира остатъчния суверенитет зад екосистеми от капсуловани зони, защитени с дронове и жесток биометричен контрол на достъпа.

Всичко извън тези високозащитени класови цитадели ще се дефрагментира до дехуманизиран трудов резерв, който няма да бъде съблазняван със социални придобивки, а ще бъде контролиран чрез утилитарно дажбоване на чиста вода и електроенергия.

Оцеляването ще се подчинява само на баланса между това колко протеин изразходваш днес и колко механична полза си донесъл на местната корпоративно-военна хунта преди да изтече смяната ти.

Nik Ray