Моята лична драма, подобна на тази на Орфей и Евридика

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/moyata-lichna-drama-podobna-na-tazi-na-orfey-i-evridika/134118 SvobodnoSlovo.eu
Моята лична драма, подобна на тази на Орфей и Евридика

Драми са се случвали, случват се и сега по нашата древна българска земя. Една от класическите е тази за Орфей и Евридика, мит който е навярно на повече от три хиляди години. Най-общо казано митичният певец Орфей губи своята любима нимфата Евридика. Като омайва обаче с песните си господарят на подземното царство Хадес, а преди това и лодкарят Харон, Орфей се спуснал в дълбините на подземното царство, измолва Хадес да му върне Евридика. Омаян от песента му Хадес се съгласява, но при едно условие – докато не излязат на горния свят да не се обръща назад и да не поглежда Евридика. Малко преди да излязат обратно на земята обаче, Орфей от вълнение или от притеснение се обръща назад и зърва Евридика съвсем наблизо, но вече е късно, тя изчезва и той я изгубва завинаги…

След красивия древен мит, да се върнем обратно в отрезвяващата действителност. Нямаше да споделям моята лична история, ако не виждах вече много такива подобни истории, а бързината, с която те се умножават е най-малкото притеснителна. В моя случай фаталната раздяла е не между мен и някоя жена, а между мен и дъщеря ми, която в момента е във втори клас. Дъщеря ми, която вече се страхувам да нарека така, след три години премеждия и две поредни дълги забрани да я виждам, едната от които все още продължава. Всичко това благодарение на българското законодателство, което хем се опитва да е модерно и да следва европейските норми, хем функционира все още на някакви стари принципи, които в българското семейното право са почти от времето на Средновековието. От цялото това противоречие все повече български мъже сме между чука и наковалнята. От нас хем се иска да сме модерни и да започнем отглеждането на детето от неговото раждане, хем се иска да даваме поравно, дори и повече от съпругата във всичко свързано с детето, хем когато се стигне до фактическа раздяла имаме само два дена свиждане, с детето, в месеца. Наричам тези срещи свиждане, които са подобни на затворник и някой близък дошъл да го посети, защото няма как да наречеш по друг начин подобен режим на отношения между родител и дете – общуване всичко на всичко четиридесет и осем часа в месеца. Доказано е чрез изследване, че пълноценното общуване трябва да е поне около тридесет и нещо процента от времето, за съответния период, за да не остават травми в детето, по отношение на общуването с единия от родителите му.

Подробностите за моята лична раздяла и развод с вече бившата ми жена ще ги прескоча. Ако някой случайно го интересува, ще му предоставя всички документи по всички дела, който сме водили с нея до момента, а те вече не са малко, даже аз лично загубвам бройката им. Леките отклонения от нормата, в поведението на съпругата ми Веселина, който смятах, че са преодолими с времето, всъщност фатално се обостриха и засилиха след раждането на дъщеря ни Йована през 2015 година. Преминах през такова крещене и психическо насилие върху мен, от страна на съпругата ми, което трудно може да се опише с думи, но затова пък много български мъже са се сблъсквали с нещо подобно и ще ме разберат. Когато обаче разбрах от лекар, че започвам да развивам сърдечна невроза, в резултат на непрекъснатия стрес и ми бяха предписани хапчета, реших да се изнеса от общия ни дом. Психическото насилие върху мен обаче не спря и затова имаше един шамар и един развод, но и много, много ограничителни заповеди по ЗЗДН (закон за защита от домашното насилие), в които всъщност единственият проблем беше, че е включено и детето. А този проблем се оказа почти фатален и непреодолим и за двете страни.

Първата ограничителна заповед по ЗЗДН, която получих, за мен беше истински шок, а и не напълно понятна. Такова брутално разделяне на родител от дете, от днес за утре и веднага, без предупреждение, без право на обжалване, сигурно не е имало и по турско време. А тази реалност днес се случва на хиляди бащи и бройката им става все по-голяма, нека добре да се разбере. В началото тази реалност беше много трудна за възприемане, след това вече по малко се свиква или поне не толкова болезнено се преживява.

За първите пет години и половина аз на практика не се бях отделял от детето ни, което беше много привързано към мене. Но жена ми се измъчваше от някаква ужасна ревност от любовта на Йована към мен. Това е някакъв много сериозен психически проблем, който тя не можа да преодолее. И не само не можа да преодолее, а упорито ме наказва, тя бившата ми жена Веселина, за разбирателството и обичта между мен и дъщеря ми, с много дела и много забрани. Всъщност тя директно ме заплаши, че ще ме скъса от дела, още от самото начало на фактическата ни раздяла и прави точно това, вече три години. Тя прави всичко онова, което хората казват, че е напълно нередно и неправилно да се прави – използва без никакво колебание и свян детето като оръжие срещу мен. Използва моето притеснение, за неговата сигурност и здраве, за неговото нормално развитие и щастие, за да ме наказва, за да си отмъщава, като ме залива с все нови и нови дела.

За детето аз не получавам никаква информация, както такава не получават и майка ми, сестра ми и моите близки. Добре, аз имам ограничителна заповед, но те нямат. Затова пък всяка моя спорадична пет или дори две минутна среща с детето, се наказва веднага с писма и жалби до прокуратурата, затова че съм нарушил ограничителната заповед. И тука е истинската драма – да знаеш, че ще ти бъде заведено поредното наказателно дело, което може да ти донесе присъда, а може и направо в затвора да те вкара, с ефективна такава. Да знаеш, но от обич и от притеснение за детето си, да рискуваш и да поговориш с него за тези две минути, като знаеш, че безжалостно ще бъдеш наказан с поредното ново дело.

Затова и вече помолих чрез медиите, нека бъдещите участници в българския парламент да направят нещо по въпроса. Ясно ми е, че самият ЗЗДН няма как да се отмени, въпреки че съдържа в себе си принципи на един антизакон. Но поне, трябва да е възможно, да се извадят децата от действието на тези ограничителни заповеди. Децата стават оръжие в родителските войни и чрез ЗЗДН и чрез използване на социалните служби и чрез бавене на дела и на практика използване и на съдебната система и по други начини. Нека бъдещите народни представители да се опитат да ограничат тези злоупотреби и използването на децата в родителските войни. Нека по най-бързия начин да се приеме и споделеното родителство и да се впише в българския семеен кодекс. Това означава по презюмпция равни права на майката и бащата върху детето, а само при изключения те да се доказват в съда.

И така, аз приемам да ме обявяват за престъпник, щом в днешна България е престъпление да се притесняваш и грижиш за детето си. Но искам да се обърна към дъщеря ми и да й кажа: - Мило дете, вече няма как да си позволя да дойда и да те видя, дори и за малко. Имам течащо наказателно дело, второ подред. Още една стъпка и може да получа и ефективна присъда и да отида дори в затвора. Ще трябва да съм по-търпелив от митичния герой Орфей и да чакам. Да чакам, докато излезем от мрака на този кошмар. Незнам защо Господ позволява и днес да се случат такива антични драми, каквито някога, но срещу волята на Господ нашия Бог не може нищо да кажем. Мисля за теб и те обичам.

Андрей Киряков

4 Коментара

VANIA

4 weeks before

Има и по- ухасни случаи от т. н. демократичен европейски съд.ТЕ са пo- брутални

Коментирай

Съчувствие

4 weeks before

Г-н Киряков, от сърце Ви желая раните от сърцето на детето Ви и Вашето един ден да бъдат напълно изличени и отново да имате възможност да споделяте любовта и живота си без спънки и заплахи. Бог да Ви помага!

Коментирай

****

4 weeks before

Господин Киряков, приемете, че това дете вече не е Ваше, а е от Вас. Спрете да се терзаете и продължете живота си. Живот и здраве след време дъщеря Ви, ако има желание ще се свърже с Вас и ще възобновите отношенията си. Бъдете здрав!

Коментирай

****

4 weeks before

Съвременната жена е непригодна за семейство. За нея не е важно, че ще остави децата си без бащина ласка и защита. Основно използва мъжа като кошче за душевните си отпадъци. Дъщерята ще порасне и ще повтаря същия модел на поведение, спрямо мъжете. Трябва да приемем, че семейството, като градивна клетка на обществото вече не съществува.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.