Големият син на България, Апостолът на свободата на днешния ден преди 148 години, преминава в безсмъртието и историята. 148 години неговият пример показва на нас, българите, че свободата е по-важна от живота, че няма власт над оная глава, която е решила да се бори за свободата на Отечеството. Апостолът на свободата ни е пример, че няма невъзможни неща, че може един малък народ да тръгне срещу империя, че може да започем от робството и да променим за десетилетие съзнанието на цял един народ.
Днес мен лично ме е срам. Срам ме е, когато гледам как тези, които продават България, произнасят слова за Левски. Срам ме, когато гледам една проста кърджалийска п. на честването на годишнината в Карлово да споменава с мръсната си уста името на националната ни светиня. Днес ние сме виновни пред Левски. Защото забравихме заветите му. Забравихме саможертвата му. Защото не е важно дали веднъж в годината ще поднесем цветя пред паметника му и дали ще произнесем високопарни слова, а е важно всеки ден да си спомняме, че свободата не идва даром и саможертвата му и борбата му за свободата и независимостта на България. Които ние продаваме и предаваме в момента!НАРОДЕ????
119
