Не знам дали имаме право да обвиняваме политиците в лицемерието, което владеем самите ние

От вчера се вълнуваме от опасността Толстой да е станал Чехов. Ще каже човек, че сме елитарна нация, отрасла със самун хляб и текстовете на класиците. Но ако си го каже, този човек или не ни познава, или е изключителен лицемер.

Лицемерно. Такова образование помня и аз. Като например да ни мързи да четем дебелите книги на класиците и да прехвърляме резюмираната критика по въпроса, за да се подготвим за класна работа. Приом, поощряван дори от редица преподаватели, за които винаги е било важно да тълкуваме правилно едно произведение. Дори по-важно от това да сме го прочели.

Не знам дали имаме право да обвиняваме политиците в лицемерието, което владеем самите ние. И когато Томислав Дончев блъска Гьоте в ушите ни, Бойко Борисов хвърля Шекспир в ада на Данте, а Кирил Петков бърка автора на иначе прекрасен руски разказ, трябва просто да си признаем, че сме същите. Искаме да изглеждаме доста по-културни, отколко сме всъщност.

Радослав Бимбалов