Малка страна. Безпомощна. Но пък за няколко месеца, по данни на икономическия министър Корнелия Нинова, е изнесла оръжие за над 500 млн. лв.
От информацията, представена от Нинова през март, става ясно, че над половината от износа на оръжие е към страни от Близкия Изток - Оман, Египет, Саудитска Арабия - за общо 317 млн. лева за няколкото месеци, в които управлява този кабинет - от средата на декември 2021 г. досега.
В Субсахарска Африка, в някои страни от които се водят и военни конфликти - Етиопия, Гвинея, Буркина Фасо, Руанда, Джибути, Нигерия, Нигер и Южен Судан, износът е на стойност 43 млн. лева.
Към САЩ и Канада страната ни е изнесла военни стоки за малко над 71 млн. лева, а за редица страни от ЕС, включително и Румъния - за почти 46 млн. лева.
За други европейски страни, включително Турция, Швейцария и Азербайджан, износът е на стойност 18 млн. лева.
-----
Може ли политиците да спрат да казват, че нямаме с какво да помогнем, защото просто не е вярно. Това първо. Второ, да стане ясно, че нямамаме нищо против да изкарваме пари от "агониите" в други държави. И трето - руските агенти с български паспорти или не са минали добро обучение, или са лоши ученици, или искат на всяка цена да се осветят. Намирам за цинични изявите на президента Радев и бившия служебен премиер и служебен министър Янев. Не се сбъднаха прогнозите им, че "всичко ще приключи за три дни" и "да не бързаме да използваме думата война" и сега вече наративът е "братоубийствената война трябва да спре" и "оръжие ще продължи тази агония". Защо се очаква всичко да приключи бързо, сякаш не е било. И сякаш Украйна не я имало. Все пак, да си припомним отново, че е независима държава, на чиято територия нахлу войската на една от съседките й. Просто военните не бяха посрещнати с цветя, което малко развали наратива. По детайлите може много да се нищи.
Искам ясно да чуя от българските политици, смятат ли, че Украйна трябва да примеме, че една трета от територията й ще бъде отцепена след незаконно прекрояване на границите, война и цивилни жертви, за да "спре агонията".
Миролюба Бенатова
