Никой няма да ви спаси, нито ЕС, нито НАТО, нито новата партия на поредния "месия". Вие сте сами срещу система, която е еволюирала в продължение на много години

И така, драги читателю, дефицитът за 2026 година е между 7.1 и 10 милиарда лева. Новият дълг ще бъде минимум 12 милиарда. Разходите за администрация са над 22 милиарда, 12% от БВП.

За сравнение - Естония харчи 4% от БВП за администрация. Ние харчим три пъти повече за три пъти по-лош резултат.

Но не се притеснявайте, на следващите избори някоя нова партия ще обещае "истинска промяна". Вие ще повярвате и ще гласувате. Накрая пак нищо няма да се промени.

2027 дефицитът ще стане 15 милиарда. 2030 - фалит.

И дори тогава нищо няма да се промени. Защото обвинението ще падне върху "предишните", "Европа", "глобалната криза", "войната", всички освен истинските виновници - политиците и тези, които ги поддържат.

Приятно прекарване в матрицата. Синьото хапче е безплатно. Червеното струва всичко, което имате.

Но вие няма да го платите. Защото още вярвате, че следващите избори ще са различни. Нали?

--------

Средната заплата в държавната администрация е 2,514 лева, докато в частния сектор е 2,300 лева. Човекът, който създава стойност, получава по-малко от човека, който създава регулации за създаването на стойност.

Когато държавата реши да вдигне осигуровките с 2 процентни пункта, познайте кой ги плаща? Пак вие, разбира се. 

--------

"Но ние имаме демокрация! Можем да изберем различни!" - ще кажете с ентусиазма на дете, което вярва, че ако смени канала, филмът ще стане по-интересен.

Нека видим вашите "избори":

ГЕРБ влезе във властта с обещание за борба с корупцията. След три правителства индексът на корупция е между 41 и 45 точки - същият като при "лошите" социалисти. Пътищата които направиха, струват три пъти повече от европейската норма, но кой брои, когато можеш да караш със 140 км/ч на никъде?

БСП - четири правителства, четири икономически катастрофи. Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски - като четирите конника на финансовия апокалипсис. 

ПП-ДБ - Промяната продължа точно 6 месеца. На 22 юни 2022 правителството на Кирил Петков падна. Администрацията не само не се сви, а нарасна, корупцията не спадна. Единствената промяна беше в лицата, които режат баклавата.

И знаете ли какво е общото между всички тях? НИТО ЕДНА ПАРТИЯ НЯМА ИКОНОМИЧЕСКА ВИЗИЯ. 

Защо никой не говори за слона в стаята

Питали ли сте се защо в предизборните дебати никога не чувате числа? Защо никой не казва: "Ще свием администрацията с 30% за 4 години"? 

Защото 676 хиляди хрантутника на държавна ясла плюс техните семейства правят над 1.5 милиона гласа. Добавете 2.1 милиона пенсионери. Това са 3.6 милиона души, чийто единствен интерес е бюджетът да расте. 

-----

Българинът живее в постоянно състояние на ментална шизофрения. От една страна знае, че го крадат, от друга - гласува за крадците. От една страна мрази корупцията, от друга - би дал рушвет за всичко. От една страна иска промяна, от друга - се страхува от нея.

Поколения българи са възпитани да очакват държавата да им осигури всичко - работа, здравеопазване, образование, пенсия, дори смисъл на живота. Идеята за личната отговорност е толкова чужда, колкото идеята за честни избори.

Затова избирателят не гласува за икономическа програма, а за емоция. ГЕРБ = стабилност. БСП = грижа за хората. ПП-ДБ = надежда за промяна. Възраждане = гняв срещу системата.

---------

Все ме питате какъв изход предлагам. Предлагам да се подготвите за кръгова отбрана, укрепете всичко, защото ще ви ударят отвсякъде.

От НАП ще дойдат за "неправилно деклариран доход", от общината ще ви таксуват за въздуха, който дишате, от парламента ще измислят нов данък върху данъците, от съда ще ви обяснят, че правото е относително понятие.

Никой няма да ви спаси, нито ЕС, нито НАТО, нито новата партия на поредния "месия". Вие сте сами срещу система, която е еволюирала в продължение на много години.

Можете да продължите да се надявате да вярвате, да гласувате и да протестирате, или да приемете реалността и да действате - да защитите каквото можете, да избягате, ако можете, да се организирате, ако имате сили.

Но каквото и да изберете, помнете, че докато вие четете този текст, някъде в сградата на някое министерство, един "експерт" пише поредната стратегия за развитие. Стратегията ще струва 2 милиона лева, развитието няма да дойде никога, но експертът ще си вземе бонуса за Коледа.

В същото време друг "експерт" в Агенцията за устойчиво развитие на планинските райони вече пета година пише стратегия за развитие на овцевъдството в Странджа. Стратегията е 340 страници, овцете в Странджа са 12, но експертът взима 3500 лева заплата и има служебна кола.

---------

Българинът е развил уникалната способност да живее в две реалности едновременно. В едната плаща данъци, спазва законите и вярва в институциите, а в другата знае, че всичко е схема, всеки краде колкото може, а законът важи само за балъците. Това раздвоение създава особен тип шизофрения - знаеш, че те крадат, но се правиш, че не знаеш. Виждаш корупцията, но казваш "какво да се прави, всички крадат".

Когато цинизмът стане мъдрост, смелостта става глупост.

Заетите в обществения сектор по трудови и служебни правоотношения са 558,399 души, НО общият брой на наетите в обществения сектор е 676,300 души (26.3% от всички наети), докато в частния работят 1,891 млн. (73.7%).

676 хиляди на държавна хранилка плюс техните семейства са около 1.5-2 милиона гласа. Добавете пенсионерите - още 2.1 милиона. Това са 3.5-4 милиона души, чийто интерес е бюджетът да расте. 

Срещу тях са около 1-2 милиона от частния сектор, от които повечето не гласуват, защото "няма смисъл".

Как 20% хранят 80%

Работещи в частния сектор: около 2 милиона души, на държавна хранилка са 676 хиляди (без пенсионерите), пенсионерите са 2.1 милиона

Излиза, че всеки работещ в реалната икономика издържа по един пенсионер и по една трета държавен служител. Това е като да карате велосипед с двама души на багажника.

Но чакайте, става още по-весело! От тези 2 милиона в частния сектор, реално данъци плащат може би милион. 

Останалите са на минимална заплата (на книга), в сивия сектор или в креативни схеми за "оптимизация", което означава, че един милион души държат на гърба си цялата пирамида. Един милион Атласи, които вместо да вдигнат рамене, както препоръчва Айн Ранд, продължават да теглят каруцата, докато отгоре им обясняват, че трябва да са "социално отговорни".

----

Какво не и харесвате на българска държава? Тя е идеална, ако си от онези 676 хиляди хрантутници на държавна ясла. 

Знаете ли за най-елегантната схема в българската администрация? Нарича се "незаети щатове". 

Министерството има бюджет за 100 души, но работят 70. Останалите 30 щата са "незаети". В края на годината парите за тези 30 заплати се разпределят като бонуси на "отличниците" - разбирайте, приближените на шефа.

Това е гениално! Получаваш двойна или тройна заплата за същата нулева продуктивност и всичко е напълно законно. 

А ти ставаш сутрин, отиваш на работа, създаваш стойност, от това, което създаваш, държавата взима 40-50% (данъци, осигуровки, ДДС), с тези пари се плащат заплати на хора, които не създават абсолютно нищо. Тези хора гласуват за повече разходи, защото (естествено) искат по-високи заплати. Повишават ти осигуровките.

Когато 680 хиляди души, които живеят от данъците, имат същото право на глас като 680 хиляди, които ги плащат, това не е „равенство", а конфликт на интереси, превърнат в конституционен принцип.

Представете си акционерно събрание, където служителите гласуват колко да бъдат заплатите им, а акционерите нямат право на вето. Никой няма да нарече това справедливост.

Но в демокрацията го наричаме „глас на народа".

Когато хрантутниците от публичният сектор гласуват за повече публични разходи, те не гласуват идеологически, а икономически - за увеличение на собствените си заплати. 

И после се чудим защо всяка партия обещава по-високи пенсии, повече за заплати на хрантутниците, повече социални, повече държава. Защото там е гласоподавателят! 

Защото гласувалото мнозинство живее от ограбването.

През 1850 Фредерик Бастиа е написал: „Държавата е велика фикция, чрез която всеки се опитва да живее за сметка на всички останали."

--------

Няма партия, която ще дойде и ще реформира държавата срещу интереса на 676 хиляди хрантутници и техните семейства. Това са 90% от избирателите! 

Математиката е проста: организираното малцинство побеждава дезорганизираното мнозинство.

Има само три стратегии на действие.

Напускаш системата физически (емиграция) или икономически (работиш за чужди фирми, активите ти са извън България, минимизираш данъчния си отпечатък).

Когато Титаник потъва, няма смисъл да останеш на борда и да светиш с фенерче, по-умно е да спасиш себе си и близките си.

Системата ще те осъди, хрантутниците ще кажат, че си „некадърник", „дезертьор", „неблагодарник", ще те осъдят защото разчитат да останеш и да продължаваш да плащаш. 

----

Не емигрираш физически, но се откъсваш икономически.

Работиш дистанционно, не разчиташ на държавна пенсия, здравеопазване, правосъдие. Строиш паралелна система за себе си.

Когато достатъчно много хора спрат да разчитат на държавата, тя губи легитимност, а когато достатъчно много хора минимизират данъците системата остава без гориво.

----

Третият път е най-трудният, но е единственият, който може наистина да промени системата.

Но изисква нещо, което българският частен сектор рядко е показвал: колективно действие.

Не говорим за протести, протестите са театър - излизаш, викаш, връщаш се у дома, нищо не се променя.

Говорим за икономически стачки, масов отказ от плащане на данъци. 

Информационна война. Всеки ден, на всяка платформа, всеки политик, който обещава „повече" за заплати на хрантутниците, да бъде питан: „Откъде? Кой ще плати?"

--------

Философски погледнато, въпросът „кой" предполага разделение между субект и обект. Някой друг ще действа, аз ще наблюдавам.

Но в политическата реалност няма такова разделение.

Ти си част от системата, всяка покупка, данък, мълчание, гласуване (или негласуване) възпроизвежда статуквото.

Когато питаш „кой", ти делегираш отговорността, но отговорността не може да бъде делегирана, защото тя е екзистенциална.

Мълчанието не е неутралност, а съгласие, бездействието не е предпазливост, а позиция.

И ако ти приемаш това мълчаливо, че 676 хиляди души живеят за сметка на останалитето, ти си част от грабежа, но като доброволна жертва.

------------

Защо полезните идиоти не виждат това? Защото не искат да го видят.

В психологията има термин за това: когнитивен дисонанс. 

Когато фактите противоречат на убежденията ти, мозъкът игнорира фактите.

Защото да признаеш истината означава, че партията, на която си гласувал, те е излъгала, че системата, на която разчиташ, те ограбва, че няма спасител, който да дойде и да оправи нещата, че трябва сам да поемеш отговорност.

А това е непоносимо, по-лесно е да си кажеш: "ГЕРБ крадат, но поне строят пътища." или: "БСП поне мислят за народа." или: "ПП-ДБ са млади, дайте им шанс."

----------

Какво виждате когато включите новините?

„Делян каза това за Кирил."

„Асен нападна Делян."

„Костя обвини Радан."

„Скандал в парламента!"

Часове анализ на това кой кого е обидил.

А въпросите, които никой не задава:

Каква е вашата стратегия за намаляване на дълга?

Как ще свиете администрацията?

Каква е визията ви за частния сектор?

Мълчание.

Защото отговорът на всички партии е един: НЯМАМЕ.

Но медиите не питат, защото скандалът продава, емоцията ангажира, а фактите са скучни.

И така избирателят е обливан с информационен шум (кой с кого се скара, кой изневери, кой подаде оставка) докато зад сценичния шум нищо не се променя.

22 милиарда за хрантутници. 12 милиарда нов дълг, и нито една минута ефир.

------------

Всичко написано дотук няма да се случи, защото промяната изисква да рискуваш работата си, репутацията си, спокойствието си. Изисква да влезеш в конфликт с приятели, роднини, колеги, които са на другата страна на уравнението.

А хората предпочитат позната агония пред непозната промяна.

Предпочитат да се оплакват, отколкото да действат, да питат „кой и как", отколкото да станат този „кой".

Автор Nik Ray