ОПАСНОСТИ И НАДЕЖДИ ЗА ИЗХОДА НА КОНФЛИКТА В УКРАЙНА

 

За първи път, откакто свят светува и хората воюват, имаме конфликт, за който се очертава, че ще завърши без победител или ще приключи с изличаване от земята и на двете противостоящи страни. Трети път няма. Или основните протагонисти ще загинат заедно, едновременно, с тях и цялото човечество или в един момент ще се разберат и светът ще тръгне по нов път. Глупак е който вярва, че някоя от двете страни - Русия или СЩ - ще победи военно в сблъсъка, започнал в Украйна.

Въпросът е докъде може да се опъва въжето на напрежението. Няма ли да се скъса ? Докъде може да се наддава ? СЩ хвърлят танкове Абрамс, Русия пуска ракети Калибър. Русия дава бойно дежурство на Сармат, СЩ дават 100 милиарда $ да не спира войната. СЩ налагат санкции, Русия плюе на тях. НАТО казва, че не може да допусне победа на Путин, той от своя страна пита за какво им е на руснаците този свят, ако в него я няма Русия. Т.е. няма ли Русия, което иска Америка, няма защо да го има и светът.

Мрачно заключение. По-безизходна ситуация човечеството не познава.

Да видим все пак къде е опасността и има ли надежда за прекратяване на този конфликт.

Опасността я виждаме все по-ясно. Москва излезе от Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия - СТАРТ. Открит е пътят към бясна надпревара в ядреното въоръжаване. Не е ясно дали Русия се чувства много силна и заплашва Запада, че ще стане още по-силна или пък предупреждава, че ако натискът над нея се засили ще използва ядрения си арсенал. И в двата случая-лошо. Използването на тактическо ядрено оръжие започва да се представя като нещо не чак толкова страшно. А оттам до пускането в действие на стратегическите ракети има само една крачка. Не че някой ще даде заповед за ядрен удар по противника, това продължава да изглежда немислимо, но в моменти на върховно напрежение нечии нерви могат да не издържат и случайно пламнала клечка може да запали големия пожар.

Това е опасността. Добре, че има и надежда. Тя е, първо, че САЩ не успяха да изолират и задушат Русия. Огромни държави отказаха да се присъединят към бойкота и къде явно, къде тихомълком, се солидаризираха с Москва - Китай, Индия, Пакистан, Виетнам, Турция, Саудитска Арабия, Южна Африка и ред други от Азия, Африка и Латинска Америка. Руската икономика устоя, военната им машина работи на пълни обороти, руското общество поддържа Путин. Ако санкциите бяха успяли и Русия беше изправена до стената, бъдещето на човечеството щеше да виси на косъм. Все още не сме там.

Второ. Не е изключено САЩ да разгарят конфликта, защото истинската им цел е била не изтощаване и разпад на Русия, а много по-прозаична - да разменят Украйна срещу нещо, изключително важно за тях. Войната е преценявана като средство Москва да приеме пазарлъка. Колкото повече загуби понася, колкото по-трудно продължава напред, толкова по-висока става цената на Украйна. Какво могат да искат САЩ срещу това да спрат кислорода на Зеленски - Москва да не се бърка в американо-китайския конфликт, ако избухне или - да спре да руши монопола на долара или - да отстъпи от Арктика ? Осъщестяването на която и да е от тези цели ще донесе стократно повече ползи за САЩ от стотината милиарда, похарчени досега за Украйна. От тази гледна точка политиката на Киев и войната може да се сметнат като особено печеливша инвестиция за Вашингтон. Т.е. там са си направили добре сметката. Засега без кръчмаря, но черновата вече е подготвена. И ако събитията се развиват според тази хипотеза, в един момент, стигнат ли до сделка, американците ще си тръгнат от Украйна без угризения, както от Афганистан.

Какво ще стане с Европа ? Тя вече хлътна в спиралата на русофобията, енергийната скъпотия и икономическата безперспективност. Оттук нататък ѝ предстои да се тътри след Азия и Америка. Все пак е несравнимо за предпочитане пред перспективата на атомната гъба.

А ние ? Поради нисък интелектуален капацитет нашите лакеи изразяват евроатлантическото си верноподаничество чрез просташка русофобия и унищожаване на свързани с Русия символи. Имаше един нещастен бомбаджия - Бакърджиев, който разруши мавзолея на Георги Димитров. Остана му прозвището българския Херострат. Вманиачени последователи продължават делото му, но се борят не за слава, а за благоволението на началниците. Надяват се за усърдието да им бъдат дадени предизборни точки. Ето, Борисов, като най-хитър, първи се обяви за събарянето на паметника на Съветската армия в София и незабавно бе поощрен с 2 % пред конкуренцията. Слави Трифонов му завидя и също подкрепи херостратовците. Може и той да скочи над бариерата. ПъПъ и ДъБъ мислят по-бавно, но не може да не се хвърлят на килимчето. Ще наблюдаваме състезание по подлизурство между Партиите на войната за голямата награда на Козяк. А никой от лакеите не си дава сметка, че поругаването на паметник допълнително разделя народа, това отслабва държавата и копае пропасти пред перспективите за развитие след края на конфликта в Украйна. Толкова им е акъла, такова им е и родолюбието.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 27 февруари 2023 г. по Евроком )